Военните амбиции на Европа увеличават нуждите от дълг

Миналата седмица Германия, Финландия и Белгия са увеличили прогнозните си нужди от заемни средства - първи признак за това как по-високите разходи за отбрана в Европа започват да оказват влияние върху националните финанси и емитирането на държавен дълг, пише Wall Street Journal.

На срещата на върха на НАТО миналата седмица страните членки се споразумяха да увеличат разходите за отбрана от 2% на 5% от БВП до 2035 г., което означава значително по-високо емитиране на дълг през следващите години.

Плановете за разходите за отбрана бавно започват да оказват влияние върху предлагането на облигации. В по-дългосрочен план емитирането на дълг ще се увеличи, макар да се очаква това да става постепенно.

Анализатори прогнозират, че това ще доведе до повишаване на доходността, макар че движенията би трябвало да бъдат ограничени поради перспективите за по-нататъшни понижения на лихвите в еврозоната и от диверсификацията на инвеститорите от американски активи.

Миналата седмица Германия - най-голямата страна в еврозоната, увеличи прогнозите си за емитиране на облигации и държавни ценни книжа през третото тримесечие с 19 млрд. евро, за да отрази финансовия пакет на правителството за инфраструктура и отбрана. Това ще доведе до емитиране на държавни облигации в размер на 81,5 млрд. евро от юли до септември.

Допълнителни увеличения на заемните средства вероятно ще бъдат направени и през четвъртото тримесечие.

В отговор на това доходността по германските държавни облигации се повиши с няколко базисни пункта.

„Посоката на движение на предлагането на (германски) бундове остава ясна, като нетните обеми ще се повишат значително“, коментира Хауке Симсен, лихвен стратег в Commerzbank Research.

Когато се добави количественото затягане на Европейската централна банка (ЕЦБ), „сумата на нетното предлагане на пазара, която ще трябва да бъде абсорбирана, може лесно да надхвърли 225 млрд. евро през следващите години“, допълва той.

Стратезите на Goldman Sachs продължават да очакват, че доходността по германските държавни облигации, или бундове, ще нарасне с времето, за да отрази по-високото предлагане на дълг и стимулирането на икономиката от фискалната подкрепа.

В петък финландското финансово министерство обяви ръст в нуждите си от нетни заемни средства за 2025 г. до 13,2 млрд. евро спрямо 12,2 млрд. евро тримесечие по-рано. Финландското правителство планира да увеличи разходите за отбрана до най-малко 3% от БВП до 2029 г. и до 5% до 2035 г.

Белгия също обяви значително повишение от 7,83 млрд. евро на нуждите си от брутни заемни средства до 52,52 млрд. евро, главно в резултат на увеличените разходи за отбрана, според данни на Белгийската дългова служба.

Белгия е една от трите страни, заедно с Франция и САЩ, където нивата на задължения са тревожни, защото тенденцията е дългът непрекъснато да нараства, казва икономистът от Pimco Педер Бек-Фриис.

Значително по-високите нужди от финансиране на държавния сектор съвпадат с политиката на ЕЦБ за намаляване на облигационните ѝ портфейли, което увеличава натиска за повишаване на доходността, казва Юси Хилянен, главен лихвен стратег в SEB Research

Със сигурност държавните облигации на страните в еврозоната са „подложени на въздействието на противостоящи сили“, казва Хилянен. Те включват инвеститори, които диверсифицират портфейлите си от американски държавни облигации към държавни облигации на еврозоната, както и вероятността от последващи намаления на лихвите в еврозоната.

Доходността по 10-годишните бундове е нараснала с малко над 20 базисни пункта от началото на 2025 г. и напоследък е на ниво от 2,584%. Тя достигна връх от 2,90% в началото на март, когато Германия обяви мащабни мерки за стимулиране на икономиката, сочат данни на Tradeweb. Хилянен очаква, че през следващите месеци доходността ще се колебае около 2,50%.