Потокът от валута към Русия се свива заради засилената търговия в рубли

Притокът на чуждестранна валута към Русия намалява, тъй като все повече търговски плащания се осъществяват в рубли. Това отразява въздействието на усилията на Запада за ограничаване на руските международни трансакции, пише Bloomberg.

Повече от половината руски износ се плаща в рубли, според данни на централната банка на страната, цитирани от Bloomberg. Плащанията в така наречените приятелски валути – главно китайски юани, представляват само една трета от приходите в сравнение с близо половината в пика им година по-рано.

Неприятелските валути съставляват 15% от плащанията, според статистиката.

Промяната идва на фона на спад от приблизително 6% в обема на износа през първите пет месеца на годината, обусловен от по-ниските цени на стоките. Взети заедно, тези тенденции намаляват притока на чуждестранна валута в руската икономика в момент, когато достъпът до световните пазари остава ограничен.

Динамика на дела на руската рубла и приятелските и неприятелски валути в износа на Русия. Графика: Bloomberg

Русия все повече залагаше на юана, след като западните санкции заради нахлуването в Украйна през 2022 г. ефективно замразиха достъпа на Москва до трансакции в долари и евро. Това обаче загуби инерция, откакто САЩ затегнаха вторичните санкции срещу банките, които обслужват руски организации, в средата на 2024 г. Ръстът на сделките в юани в руската търговска и финансова система спря и след това се обърна.

Централната банка, която преди това отчете скок в използването на юани в руската банкова система, оттогава спря да публикува подробни данни. Московската борса, на която юанът сега е единствената основна търгувана валута, вече не разкрива оборот.

През май, последния отчетен месец, повече от 50% от приходите от износ от търговски договори са уредени в рубли, дори със страни от Азия. Делът на плащанията в юани е спаднал до 37%, показват данните. Африканските държави са платили за повече от 80% от руския износ в рубли, докато нивото е било около 60% за купувачите от Европа.

С нарастването на дела на рублата в експортните плащания обемът на продажбите на чуждестранна валута от износителите на местния пазар се е свил до най-ниското ниво поне от началото на 2023 г.

Корпоративното търсене на чуждестранна валута намалява наполовина в сравнение със средните месечни нива от миналата година. Един от важните двигатели може да е нарастващото използване на рубли за плащане на внос, според Станислав Мурашов, икономист в „Райфайзенбанк“ в Москва.

„Основната цел на преминаването към търговия към рубли е да се избегнат замразени или забавени плащания“, коментира Мурашов. „Става въпрос за смекчаване на риска от санкции и поддържане на потока на плащанията“, добавя той.

Все пак има и странични ефекти, като например неочаквано силната рубла, която - в комбинация с по-ниските цени на стоките, нанесе двоен удар върху бюджетните приходи, посочва още икономистът.

Делът на вноса, платен в чуждестранна валута, е спаднал до около 45%, а останалата част се урежда в рубли, показват данните на централната банка.

Тъй като дори банките в приятелски страни сега не са склонни да обработват директни плащания, свързани с Русия, поради нарастващите рискове от вторични санкции, предприятията са възприели алтернативи с цената на по-високи трансакционни разходи.

Анализатори от Центъра за анализ и стратегии в Европа описаха най-устойчивата на санкции схема като тази, която включва „огледални“ сметки в рубли и юани. Китайските вносители плащат в рубли от сметка в рубли, докато руските компании плащат на китайските износители по същия начин. Конвертирането се извършва чрез огледални сметки в юани в китайска банка без директни превод. Повечето транзакции с Китай са се пренасочили към такива операции, според доклад на мозъчния тръст CASE. Там, където това не е приложимо, се намесват посредници.

Специализирани фирми с юридически лица в множество държави улесняват трансакциите, като получават рубли от руски купувачи и плащат на износителите - също в рубли, като обработват валутата в чужбина. За големите предприятия съществуват повече опции, но във всички случаи валутите циркулират в отделни системи, без директни преводи.

Алтернативната платежна инфраструктура се е доказала като „силно адаптивна“ към стъпките, предприети от западните регулаторни органи, казват изследователите от CASE. Тя „става все по-стабилна и по-малко прозрачна“, добавят авторите на доклада.

Същевременно висши ръководители на някои от най-големите руски банки са обсъждали търсенето на държавно финансиране от спасителен план, ако нивото на лошите кредити в портфейлите им продължи да се влошава през следващата година, пише Bloomberg, като се позовава на свои източници от руски банки и документи.

Поне три финансови институции, определени като системно важни от руската централна банка, са обмислили възможността, че може да имат нужда от рекапитализация през следващите 12 месеца. Банките са обсъждали вътрешно как биха повдигнали въпроса за спасителен план пред централната банка, ако това се наложи.

Сценарият възниква, защото оценката им за качеството на кредитните им портфейли е много по-лоша от официалните данни, според източниците на агенцията и документите.

На хартия банковата система на Русия е в относително добро състояние. Печалбите са стабилни дори на фона на ръста на необслужваните кредити на бизнеси и домакинства, а основният лихвен процент на централната банка достига 20%, което е близко до рекордно високо ниво. Официално нивата на лошия дълг остават доста под тези, регистрирани при минали финансови кризи.

Самата централна банка обаче посъветва кредиторите да се съсредоточат върху преструктурирането на кредитите, вместо да признават пълния мащаб на влошаващия се кредитен портфейл.

Управителят на централната банка Елвира Набиулина омаловажи риска от системна криза на финансов форум в Санкт Петербург на 2 юли. Тя коментира тогава, че банковата система на Русия е „добре капитализирана“ и има капиталови резерви в размер на 8 трлн. рубли (102 млрд. долара).

Централната банка също така може да освободи т.нар. макропруденциален капиталов буфер, който ще позволи на банките да абсорбират загуби и да работят с временно по-ниски капиталови коефициенти. Тази стъпка може да облекчи известен натиск върху системата, освен ако обемът на загубите не надхвърли предназначението на буфера.

Официално делът на лошите кредити на корпоративни кредитополучатели е 4% към 1 април, а делът на необезпечения потребителски дълг с просрочие от 90 или повече дни е 10,5%.

Водещите банкери обаче бият тревога за перспективите за следващата година. „Вече е ясно, че няма да е лесно“, казва Херман Греф, главен изпълнителен директор на държавната Сбербанк, най-големият кредитор в Русия, пред акционерите по време на проведеното годишно общо събрание.

Във ВТБ, втория по големина кредитор в Русия, делът на необслужваните кредити от физически лица в портфолиото на дребно достига 5% през май и се оценява на 377 млрд. рубли, според първия аместник-председател на банката Дмитрий Пианов, съобщи вестник „Ведомости“ на 1 юли. Този показател се е увеличил с 1,2 процентни пункта от началото на годината, а Пианов предупреждава, че може да достигне 6-7% до 2026 г.

Клиентите са обезпокоени от високите лихвени проценти, а делът на лошите кредити нараства, въпреки че банките засега ги преструктурират и имат достатъчно резерви, според висши мениджъри на два системно важни руски кредитора, пожелали да говорят ри условие на анонимност.

Въпреки че досега няма сериозни признаци за криза, която така или иначе би могла да бъде разрешена чрез инжектиране на средства, много данни са класифицирани и пълната картина може да не е видима, казва един от източниците на агенцията.

Русия е използвала спасителни планове и други механизми за рекапитализиране на фалиращи банки в миналото. През 2017 г. централната банка похарчи най-малко 1 трлн. рубли, за да спаси три големи частни банки - „Откритие“, „Промсвязбанк“ и „Б&Н Банк“. Централната банка създаде Фонда за консолидация на банковия сектор през 2017 г., за да инжектира капитал в банките, които се сблъскват с натиск от лоши кредити, и да ги рехабилитира.