IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Митата на Тръмп за купувачите на руски петрол носят икономически и политически рискове

Анализатори се съмняват, че налозите ще променят позицията на Путин

12:00 | 16.08.25 г.
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

От наказването на Бразилия до опити да ограничи вноса на фентанил, президентът на САЩ Доналд Тръмп използва заплахата от мита като универсално оръжие във външната политика, пише Ройтерс.

На фона на усилията за прекратяване на войната в Украйна Тръмп намери ново, но рисковано приложение на любимия си инструмент в областта на търговията.

Миналата седмица администрацията на американския държавен глава направи крачка към наказване на клиентите на Москва, като наложи допълнително мито от 25% върху стоки от Индия заради вноса на руски петрол, което е първата финансова санкция, насочена срещу Русия, през втория мандат на Тръмп.

Не е подписан указ за Китай, най-големия вносител на руски петрол, но представител на Белия дом заяви в сряда, че вторичните мерки, с които Тръмп заплашва страните, които купуват петрол, се очакват в петък.

Това са най-новите заплахи на Тръмп за налагане на мита по нетърговски въпроси като натиска преди това върху Дания да даде на САЩ контрол над Гренландия, опит да спре доставките на фентанил от Мексико и Канада и наказване на Бразилия заради „лов на вещици“, по думите му, срещу бившия президент Жаир Болсонаро.

Вторичните мита може да нанесат удар на руската икономика, като прекъснат един от основните източници на финансиране за военните действия на руския президент Владимир Путин, но те имат своята цена и за Тръмп.

Цените на петрола вероятно ще се повишат, което ще създаде политически проблеми за него преди междинните избори за Конгреса на САЩ през следващата година. Митата също така ще усложнят усилията на администрацията да сключи търговски споразумения с Китай и Индия.

От своя страна, Путин даде да се разбере, че Русия е готова да преодолее всякакви нови икономически затруднения, наложени от САЩ и техните съюзници.

 „Вероятността Путин да се съгласи на примирие заради заплахите на Тръмп за мита и санкции срещу Русия е почти нулева“, коментира Юджийн Румер, бивш анализатор в американското разузнаване за Русия, който ръководи програмата за Русия и Евразия на фондация „Карнеги“ за международен мир.

„Теоретично, ако прекъснете покупките на петрол от Индия и Китай, това би било много тежък удар за руската икономика и за военните усилия. Но това няма да се случи“, отбелязва той и допълва, че китайците са дали да се разбере, че ще продължат да купуват руски петрол.

Нови разходи за Русия

Вторичните мита биха навредили на Русия, втория по големина износител на петрол в света. Западът оказва натиск върху страната от края на 2022 г. с ограничаване на цените на износа на петрол с цел да подкопае способността ѝ да финансира войната. Таванът увеличи разходите на Русия, тъй като я принуди да пренасочи износа на петрол от Европа към Индия и Китай, които можеха да внасят огромни количества от него на по-ниски цени. Но таванът също така поддържаше притока на петрол към световните пазари.

Междувременно анализатори са скептични, че Москва е готова да спре войната след приключването на срещата между Тръмп и Путин в Аляска.

Брет Бруен, бивш външнополитически съветник на бившия президент Барак Обама, а сега ръководител на консултантската компания Global Situation Room, предупреди, че Путин е намерил начин да заобикаля санкциите и други икономически наказания. И дори ако митата и санкциите намалят приходите на Русия, Путин не е подложен на сериозен вътрешен натиск.

Според Бруен вторичните мита може да започнат да причиняват известни икономически затруднения. „Но въпросът е дали това наистина ще промени поведението на Путин“.

Митата може да създадат и нови проблеми за администрацията на Тръмп, която се стреми към сключване на обхватни търговски споразумения, особено с Индия и Китай.

Кимбърли Донован, бивш служител на американското финансово министерство, коментира, че митата може да попречат на двустранните и търговските отношения на САЩ с Индия и Китай.

„Имате двама големи вносители на петрол, които могат да се опълчат и да окажат съпротива, когато знаят нуждите на САЩ от тях“, отбелязва Донован, който сега е директор на Инициативата за икономическа дипломация в Центъра за геоикономика на Атлантическия съвет.

Китай показа, че може да влияе върху САЩ, като прекъсна износа на минерали, а нови мита биха нарушили крехкия баланс, договорен от май насам, за да се възобнови този поток, който е от много важно значение за редица промишлени отрасли в САЩ.

И двете страни твърдят, че покупките на петрол са суверенен въпрос и че спазват предишните правила, а именно тавана на цените на руския суров петрол.

Руска рулетка

Вторичните мита биха повишили цената на вноса в САЩ на продукти от руски клиенти, което би ги стимулирало да купуват петрол от други страни. Свиването на доставките може да доведе до скок в цените на горивата и на инфлацията по целия свят, което би могло да създаде политически затруднения за Тръмп.

Месец след нашествието на Москва през февруари 2022 г. опасенията от прекъсвания от страна на Русия тласнаха международните цени на суровия петрол близо до 130 долара за барел, недалеч от историческия им връх от 147 долара. Ако Индия спре да купува 1,7 млн. барела дневно руски суров петрол, което е около 2% от световното предлагане, световните цени ще нараснат от сегашните 66 долара, казват анализатори.

Анализатори от JP Morgan коментираха този месец, че е „невъзможно“ да се наложат санкции на руския петрол, без това да доведе до ръст на цените. Всяко възможно прекъсване на руските доставки може да тласне цените на петрола сорт Брент до 80 долара или повече. Въпреки изявленията на Тръмп, че американските производители ще се намесят, те няма да могат да увеличат бързо производството, допълват те.

Русия може да отвърне, включително чрез затваряне на тръбопровода „Каспийски тръбопроводен консорциум (CPC) от Казахстан, което може да доведе до световна криза с доставките.

Западните петролни компании Exxon, Chevron, Shell, ENI и TotalEnergies доставят до 1 млн. барела дневно през CPC, който има общ капацитет от 1,7 млн. барела дневно.

Кълън Хендрикс, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, казва, че енергийните сътресения никога не са добре дошли, особено в условията на забавяне на жилищния пазар и слаб ръст на работните места. Ключовият въпрос е дали Тръмп може да представи икономическите затруднения като необходими, за да принуди Русия да преговаря.

„От всичките му митнически ходове този би могъл да окаже най-силно отражение върху избирателите, поне принципно. Той обаче е и с най-големите рискове от негавитни последици“, казва Хендрикс.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:28 | 16.08.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Финанси виж още