Работодателите подкрепиха, но КНСБ отхвърли предложената линия на бедност за 2026 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие за линията на бедност за 2026 г., след като Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) се обяви против. На заседанието на социалните партньори беше обсъдено постановление на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 г. в размер на 764 лева. Новият размер на линията на бедност ще се гледа утре на заседание на кабинета.

Линията на бедност е монетарен показател, който се прилага при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище и при определяне на мерки за социална защита, чийто размер се определя ежегодно, се посочва в проекта на постановление.

Заседанието беше открито от вицепремиера и председател на НСТС Томислав Дончев, който отбеляза, че не е постигнато единодушно становище от членовете на комисията по доходи и жизнено равнище, съобщи БТА.

„Предложената стойност от 764 лв. съответства на линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, като националната линия на бедност нараства с 19,7% (126 лв.) спрямо размера ѝ от предходната година и разширява обхвата на социалните помощи“, каза социалният министър Борислав Гуцанов в доклад по темата.

Той посочи, че новата линия на бедност ще увеличи доходите на над 790 хиляди граждани, които имат трайно увреждания. За тях месечната финансова помощ ще надхвърли 435 лв. С около 45 хиляди души ще се повиши броят на хората, които ще имат право на социално подпомагане и помощи за отопление, като общият им брой ще достигне до около 483 хиляди. По думите на министър 4100 деца ще получават по-висока помощ, което е сериозна подкрепа за тях. „Над 1,4 милиона души в България живеят под новата линия на бедност, което е 21,7% от населението“, добави той.

Работодателските организации - Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) а Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) - подкрепиха единодушно предложения от правителството размер на линията на бедност.

Според Теодор Дечев от АИКБ те застават зад предложението на Министерския съвет, но настояват да се преразгледа методиката за определяне на линията на бедност. Цветан Симеонов от БТПП добави, че е недопустимо да нараства броят на социално слабите в една държава членка на Европейския съюз, Шенген и еврозоната.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) обаче не е съгласна с предложения размер на линията на бедност за 2026 г. в размер на 764 лв. и настоява за реална защита на уязвимите групи от населението. Според вицепрезидента на синдиката Тодор Капитанов предлаганата линия на бедност е стъпка напред, но има изоставане от реалните нужди на хората. „Изчислението единствено на стари статистически данни води до изкривяване на връзката между показателите и актуалната икономическа среда“, посочи той.

От КНСБ настояват при определяне линията на бедност, държавата да отчита инфлацията, за да не остане нито един човек под социалния минумум. „На този етап това не се прави. Дори няма желание за обсъждане, ако това се направи линията на бедност ще бъде с 18 лв. повече от предложената към настоящия момент“, коментира Тодор Капитанов, цитиран от БНТ.

Виолета Иванова от КНСБ, която изложи мотивите на синдиката, припомни, че те не подкрепят проекта за линията на бедност и настояват вече трета година за прецизиране на методологията за изчисляването ѝ. „Данните за доходите са на база 2023 г., което е изоставане с близо три години, отбеляза тя и настоя за възстановяване на методиката от 2019 г., която предвижда индексиране на малката потребителска кошница, за да не изостават доходите.

КТ "Подкрепа" подкрепя по принцип предложения размер на линията на бедност, но не и методиката, по която се изчислява, заяви по време на заседанието  Валери Апостолов. Той също смята, че линията на бедност трябва да бъде обвързана с издръжката на живот, за да може да се гарантира адекватна защита на уязвимите групи. „Настоящата методика се базира на данни отпреди две години и не отразява инфлацията, показва относителната, а не реалната бедност", подчерта Апостолов. Според него социалните политики, които се градят върху линията на бедност, която не е адекватна, водят до неадекватност на политиките по отношение на защита за уязвимите и нискодоходните групи.sc: relatedarticles ids:415756,412468 /]

Припомняме, че НСТС е съвещателен орган, който обсъжда и дава мнения по проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на: трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения; здравословните и безопасните условия на труд; заетостта, безработицата и професионалната квалификация; общественото и здравното осигуряване; доходите и жизненото равнище; въпроси, свързани с бюджетната политика; социалните последици от преструктурирането и приватизацията.

Тристранният съвет прави консултации и осъществява сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище; координира работата на национално равнище по програми, отнасящи се до въпросите на социалния диалог, с национално и международно финансиране, в които участват всички представени в Съвета за сътрудничество страни.[