BESCO: Бюджетът - от залагането до изпълнението му, е проинфлационен

Когато започне раздуване на цялата разходна част на бюджета, без икономиката да е заработила средствата за това, тъй като производството и износът ни вече две години вървят надолу, се стига до инфлация. Политиците използват популистки тези и обвиняват еврото за инфлацията, но в действителност тя е следствие от бюджета. От залагането до изпълнението му той е проинфлационен, тъй като всеки път, когато се вдигат заплатите на хората без срещу това да стои реална икономика, се стига единствено до повишаване на цените. Такова мнение изрази Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO, в предаването „В Развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria. 

Бюджетът се движи според очакванията, но не на Министерството на финансите, а на всички останали хора, които имахме притеснения още при подготовката му. Няколко поредни години страната ни твърдо залага на харчене на повече пари от това, което се произвежда. Това е притеснително за бизнеса и за всички хора в страната, коментира той.  

Към края на юли бюджетният дефицит по Консолидираната фискална програма беше в размер на 4,28 млрд. лв., което представлява 1,95% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). В същото време Министерството на труда и социалната политика предложи от 1 януари догодина минималната работна заплата да стане 1213 лв., което е с 12,6% повече спрямо сегашното ниво. 

Иванов даде пример – когато държавата повиши минималната работна заплата, предприятие в Добрич също е принудено да увеличи възнагражденията на служителите си, за да ги задържи. Но същевременно бизнес средата за него не се е подобрила, предприятието няма по-голям износ, не инвестира повече, затова единственото решение е да вдигне цената на стоката, която продава.  

„Това се случва вече няколко поредни години – през бюджета повишаваме минималната работна заплата и пенсиите и реакцията е, че се увеличават цените, тъй като не сме подобрили нищо в посока да печелим повече пари. Това е притеснително“, коментира Иванов.  

Според него няма да се стигне до увеличаване на ДДС през 2026 г., каквито твърдения се появиха през последните дни, тъй като е логично да се очаква, че политиците ще са притеснени от ускоряването на инфлацията. За да оцелеят политически, те няма да предприемат ходове, които биха могли да бъдат преценени от хората като ограбване, счита гостът. По същата причина според него няма да бъде променена и формулата за определяне на минималната заплата, макар че „няма разумен човек в страната, който да я подкрепя“.  

„Формулата, по която се изчислява минималната работна заплата, е вредна и политиците го знаят, но няма да се откажат от нея.“ 

В същото време Иванов е на мнение, че поради небалансираните бюджети, с големи дефицити и увеличаването на теглените заеми, е въпрос на време да се повишат данъците и осигуровките. „Това би влошило драстично имиджа на България като място за инвестиции и би ограбило всички работещи хора“, каза той.  

Според него разумният изход от създалото се положение е държавата да създаде условия за по-голям достъп до средства. „Работим активно да се създаде механизъм, който да насърчи т. нар. ангелско инвестиране – хората да имат стимул да инвестират милиардите, които държат в банките, в бизнес, който би могъл да им донесе добра възвръщаемост във времето, но при поемане на част от риска от държавата“, отбеляза Иванов.  

Бизнесът очаква също да се придвижи законопроектът за пенсионните фондове и мултифондовете, което ще помогне за въвличането им като активен участник в икономиката на страната. „Така по пазарен начин може да се осигурят средства, които да помогнат както за развитието на бизнеса, така и на инфраструктурата в страната ни. Това са очевидни механизми, които работят добре във всяка развита държава“, коментира Иванов.  

Той изтъкна като положително развитие промените в Закона за насърчаване на инвестициите, за които бизнесът настояваше. „Сега трябва да ги използваме и да привличаме активно инвеститори“, призова гостът.  

Необходима ли е промяна във формулата за изчисляване на минималната работна заплата? Ще доведе ли повишаването ѝ до увеличение на фалитите и на сивия сектор? Нужен ли е диверсифициран подход при определянето на минималната работна заплата? Как може да бъде подобрен Кодексът на труда? 

Вижте във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.