Съотношението на гръцкия дълг през 2025 г. ще стигне нивата отпреди спасителните заеми

Дълговете на Гърция са намалели до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, преди финансовата криза да принуди страната да потърси първата спасителна помощ в десетилетната си криза, показват нови изчисления.

Очакванията са съотношението на публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) да спадне до 145,4% през тази година и да продължи да намалява през 2026 г., се вижда от проектобюджета, представен в понеделник пред парламента,. Това е спад спрямо рекордното ниво от почти 210% през 2020 г. и е малко под нивото от 147,8% през 2010 г., когато страната получи първия спасителен пакет, припомня Bloomberg.

Стойностите бележат поредна важна стъпка във възстановяването на Гърция като кредитополучател. Страната вече успя да възвърне инвестиционния си рейтинг, изплати изцяло спасителните заеми от Международния валутен фонд преди крайния им срок и планира да направи същото с част от спасителните заеми от европейските държави. В резултат на това властите предвиждат съотношението на дълга спрямо БВП да стигне ниво от 137,6% през следващата година.

Тези постижения са още по-забележителни в момент, когато една от най-големите държави, подпомогнали спасителната помощ за Гърция, в момента потъва в собствени финансови сътресения. Политическата нестабилност във Франция се задълбочи в понеделник, след като премиерът Себастиен Льокорню подаде оставка, което доведе до най-високата премия по заемите на страната спрямо германския дълг от края на 2024 г.

Гърция бързо подобрява дълговия си профил, многократно надминавайки фискалните си цели. Тя ще направи същото и през 2025 г. за четвърта поредна година и сега очаква общ бюджетен излишък в размер на 0,6% от БВП. Първоначалната ѝ цел беше дефицит от 0,6% от брутния вътрешен продукт. За следващата година проектобюджетът предвижда дефицит от 0,1%.

Фискалните постижения на страната рязко контрастират не само на Франция, но и на голяма част от региона като цяло. През 2024 г. Гърция беше една от само шестте страни от Европейския съюз, които отчетоха бюджетен излишък.

По-високите от очакваните приходи позволиха на гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис да обяви редица данъчни облекчения и други фискални мерки в опит да облекчи скока в разходите за живот, който според проучванията остава най-важният проблем за гражданите.

Сега се очаква икономиката на Гърция да нарасне с 2,2% през 2025 г., което е малко под предварителните очаквания, но все пак над средното за Европа. За 2026 г. се очаква БВП да се повиши с 2,4%.

Администрацията на Мицотакис се фокусира върху привличането на чуждестранни инвестиции, за да стимулира икономиката и да намали безработицата.

Проектът за бюджет за 2026 г. предвижда още инвестициите да нараснат с 5,7% през 2025 г. и с 10,2% през следващата година.

В същото време очакванията са равнището на безработицата да спадне до 8,6% през 2026 г. от 9,1% през тази година.

Инфлацията ще се забави до 2,2% през следващата година от 2,6% през 2025 г., а брутният вътрешен продукт ще стигне почти 261 млрд. евро през 2026 г.