Петте урока на нобеловия лауреат Джоел Мокир

Икономистът Джоел Мокир в понеделник стана един от тримата, които спечелиха тазгодишната Нобелова награда за икономика. Когато и да почувствам несигурност за бъдещето, обръщам се към него, пише редакторът на Bloomberg Алисън Шрагер.

Неговата работа е в основата на моето разбиране защо някои икономики процъфтяват, други стагнират, а трети западат, пише авторката. Тя дава както надежда, така и предупреждение на страните, които навигират през настоящата икономическа несигурност, и хвърля светлина върху важни въпроси за ефекта от изкуствения интелект (AI) и жизнеспособността на китайския модел.

Кои обаче са петте най-важни урока на Джоел Мокир?

Растежът често среща съпротива

Икономическият растеж е от решаващо значение за просперитета – той е причината хората да живеят по-дълго, по-комфортно, без оковите на тежкия труд. Но той често среща съпротива, защото е свързан с промени и несигурност.

Мокир обяснява как в началото мъжете са отказвали да работят във фабриките. Те са били свикнали да работят за себе си като дребни фермери или занаятчии, въпреки че са бедни и животът им не е лесен. Това е било всичко, което са познавали.

Концепцията за съвременната работа – да бъдеш на определено място в определено време, да оставаш там цял ден, да изпълняваш заповеди от шеф, с когото нямаш никаква връзка – е била толкова обидна и унизителна за мъжете, че в продължение на години фабриките е трябвало да наемат жени и деца. Необходими са били няколко поколения социално адаптиране, за да могат мъжете да направят прехода.

Растежът отнема време

Индустриализацията стана възможна благодарение на няколко ключови иновации, които промениха същността на работата и производството. Но имаше и критични изобретения, с които в началото никой не знаеше какво да прави, като например парната машина, която захрани фабриките и направи индустриалното производство възможно. Отне повече от 100 години, за да се отрази приносът ѝ в статистиките за производителността.

Често най-важните изобретения отнемат години, за да намерят най-доброто си приложение, и то по начини, които никой не би могъл да предвиди. Вярно е, че скоростта, с която иновациите се налагат, се увеличава с всяка изминала година. Вярно е също, че има изобретения, които съществуват в момента и които ще имат огромно влияние върху света след много години.

Растежът е непредсказуем

Новите иновации унищожават работни места, но създават и нови – и е безсмислено да се опитваме да предвидим какви ще бъдат новите позиции. Иновациите трансформират икономиката по начини, които са невъзможни за разбиране.

Както Мокир казва веднъж: „Представете си да обяснявате на някого през 1920 г. какво е експерт по киберсигурност.“

Растежът е културен

Един въпрос движеше литературата по икономическа история в продължение на десетилетия: защо Великобритания беше първата страна, която се индустриализира и забогатя? Други страни също изобретяваха неща, имаха повече богатство и природни ресурси или по-добър климат.

Работата на Мокир често се фокусира върху културата на растежа, която е от решаващо значение. Всичко се свежда до отвореност към риска и експериментирането. Това е важна част от шотландското Просвещение, когато населението е било относително образовано, човечността е била подчертавана, а любопитството и индивидуалността са се ценили. Не е достатъчно една страна да инвестира пари и да изгражда инфраструктура; не е възможно едно правителство да планира централизирано пътя към просперитета. Най-важните иновации често се откриват чрез проби и грешки.

Растежът не е неизбежен

В продължение на векове икономиките по света едва са отбелязвали растеж. Имало е известен напредък, но той е бил малък, а когато империите са се разпадали, често и напредъкът е спирал. Именно това прави последните няколко столетия толкова изключителни. Вярно е, че растежът има тенденция да се ускорява и че иновациите, които стимулират икономиката, пораждат по-големи изобретения. Но ако не се поддържат подходящите условия за растеж, той не е гарантиран.

Тъй като светът е изправен пред бъдеще с по-бавен растеж, политиците са изкушени правителството да поеме по-активна роля в икономиката. Политиката със сигурност има своята роля. Но всички правителства трябва да осъзнаят, че изобилието не идва от по-добро планиране. Ключовият елемент на растежа е отвореността – към риска, несигурността, промяната и творчеството. Това е великият урок на Джоел Мокир и причината, поради която работата му е по-актуална от всякога.