Китай държи света в хватка за 1 трилион долара

Инвеститорите, мениджърите, законодателите и политиците по целия свят сега следят профила Доналд Тръмп в Truth Social. Публикациите на президента на САЩ имат силата да влияят на пазарите и дори да разтърсят световния ред.

Сега има още един навик, който може би трябва да придобият: да следят съобщенията на китайското министерство на търговията, пише британският вестник The Daily Telegraph.

Първоначално дискретното съобщение на министерството от миналата седмица за нови регулации относно износа на редкоземни метали от Китай предизвика шок на Запад.

Пекин си присвои правото да диктува на много компании от цял свят какво да правят с ключови продукти, които съдържат редкоземни метали или материали за батерии, произведени в Китай. Тези всеобхватни правомощия засягат всичко – от автомобили до слънчеви панели и ракети. И почти всички засегнати компании нямат друга алтернатива.

„Това е напълно ново начало. Вече няма нищо общо с търговията. Преминахме от търговска война към операция в сивата зона“, заяви Джеймс Кинг, наблюдател на Китай в мозъчния тръст Chatham House.

„Това е пълна промяна във влиянието на Китай и способността му да принуждава не само САЩ, но и всяка друга страна в Запада, ако реши да го направи. Доказателствата от миналото сочат, че Пекин може да използва това влияние. И тогава ще се озовем в един съвсем различен свят“, обясни той.

От години Пекин натрупва арсенал от икономически оръжия. Китайските стоки могат да бъдат или задържани от дадена страна, или изсипани върху нея. Износът за Китай може да бъде блокиран. Най-големият кредитор в света може да си играе с пазара на облигации на задлъжнели правителства или да поиска обратно заемите си.

От време на време той е насочвал тази принудителна сила към страни, които счита за нарушители. Страни като Япония, Норвегия, Литва и Австралия вече бяха подложени на този натиск.

Пекин показва на света докъде е готов да стигне

Новите сили в областта на редкоземни метали бяха обявени на фона на твърдения, че Великобритания е прекратила съдебния процес срещу двама предполагаеми китайски шпиони поради зависимостта си от Пекин за пари.

Делото срещу двамата британци се провали, след като правителството не успя да обяви Китай за заплаха за националната сигурност. Съобщава се, че шпионите са били държани настрана от решението дали Пекин може да построи ново суперпосолство в Лондон.

В САЩ реакцията на Тръмп варираше между войнствена и умиротворителна. След решението за редкоземните метали той обеща мащабни мита, но два дни по-късно се отметна. На 14 октомври той отново беше във войнствено настроение: тихият бойкот на Китай срещу американската соя беше „икономически враждебен акт“, който изисква „отмъщение“, написа той в Truth Social.

Пекин описа последната си мярка по отношение на редкоземните метали като ответна, а не като ескалация.

„Китай заяви с много думи, че е моделирал своя подход въз основа на това, което правят САЩ“, отбеляза Найджъл Инкстер, бивш заместник-началник на MI6, който сега работи в Enodo Economics.

Използването на икономически оръжия от Китай

Но Си е прекарал цялото си президентство в подготовка за този момент. Икономическите оръжия винаги са били част от арсенала му.

Най-очевидното е инициативата „Един пояс, един път“ – схема за заеми, безвъзмездни помощи и инвестиции на стойност 1,3 трлн. долара (1,2 трилиона евро), използвана за финансиране на инфраструктурни проекти в 150 страни по целия свят.

Програмата създава възможности за китайски инвестиции и договори за китайски компании. Тя обвързва икономиките с китайските търговски и транспортни коридори. Тя купува влияние върху правителствата

Първата половина на тази година беше най-успешната за инициативата досега: бяха възложени строителни договори на стойност 66 млрд. долара и бяха направени инвестиции на стойност 57 млрд. долара, според доклад на австралийския университет Грифит и китайския Център за зелено финансиране и развитие. Имаше рекордни разходи за енергетика, метали, минно дело и технологии

„Един пояс, един път“ помогна на Китай да се превърне в най-големия кредитор на развиващите се страни в света. Общият размер на кредитите му вече надхвърля общия размер на кредитите на Международния валутен фонд, Световната банка и Парижкия клуб на 22-те основни кредитори.

Когато проектите се финансират с дълг, китайските кредитори често изискват ключови активи като обезпечение.

„Ако имате дългове към Китай за милиарди и милиарди долари, тогава трябва да сте мили с Китай. Не бих го нарекъл принуда. Наричам го влияние, но то може да се превърне в принуда“, каза Кинг.

Стимсън Център предполага, че инициативата може да е помогнала да се отклонят някои развиващи се страни от дипломатическото признаване на Тайван.

Въпреки че получаващите страни се възползват от инфраструктурата, инвестициите в „Един пояс, един път“ могат да се объркат.

В Шри Ланка китайска компания пое контрола над пристанище Хамбантота през 2017 г. по силата на 99-годишен договор за наем, след като правителството в Коломбо не успя да изплати дълга.

В Етиопия железопътната линия до пристанището в Джибути не достигна нито до крайбрежието, нито до индустриалните паркове на Етиопия. Инициативата „Един пояс, един път“ също натовари Етиопия с дълг, концентриран сред китайски кредитори. Според доклад, публикуван от Съвета за развитие на търговията в Хонконг, „положителните ефекти от инвестициите и кредитирането от Китай са ограничени“.

Второто оръжие в арсенала на Си е монополът, който Китай е изградил във веригите за доставки на стоки, без които светът не може да се справи. Мините в страната произвеждат 61% от редкоземните метали в света, а рафинериите и производителите преработват 92% от световните запаси.

Китай заема доминираща позиция и в производството на батерии, слънчеви панели и вятърни турбини, което му дава власт да контролира цените, рентабилността и достъпа до пазара в световен мащаб.

Много от големите производители са държавни, контролирани от държавата или подчинени на държавните указания, което означава, че Пекин може да ги използва като лост за принуда.

„Не става въпрос само за готовността на Китай да ограничи достъпа до определени стоки, а и за обратната страна на монетата: Китай може да наводни международните пазари с високо субсидирани продукти като електромобили и слънчеви панели. За Европа това е особено повод за безпокойство“, заяви Инкстер.

Пекин упражнява този контрол под прикритието на бюрократични процедури. „Забраната“ за редкоземните метали през април всъщност беше просто нова процедура за лицензиране. По същия начин забраните за внос – като тези за австралийско вино, ечемик и омари през 2020 г. – бяха представени като антидъмпингови или санитарни мерки.

„Китай маскира такива действия като технически търговски спорове, но намерението е политическо, а резултатът е принуда“, каза Джон Койн от Австралийския институт за стратегическа политика.

Сега Китай използва това оръжие още по-открито. Наскоро той просто спря да купува американска соя, сорго и говеждо месо.

Бойкотът е сериозен удар за американските фермери. Китай купи соя от САЩ на стойност 12,6 млрд. долара миналата година, но от май не е закупил нищо. Тръмп забеляза това: на 14 октомври той заплаши да отвърне с прекратяване на вноса на китайско олио в САЩ.

Пекин все повече допълва това влияние с третото си оръжие: стратегически инвестиции, които възнаграждават приятелски настроени страни като Унгария и Испания, докато изключват нелоялните.

През последните две години Испания приветства инвестиция от 1 млрд. евро в гигафабрика за батерии и две предприятия за електромобили на обща стойност 1,7 млрд. евро. Когато миналата година ЕС подготвяше мита върху електромобилите, произведени в Китай, испанският премиер Педро Санчес се противопостави.

Великобритания и ЕС засилиха проверките за сигурност на китайските инвестиции, а страната беше изключена от ядрени и стоманени проекти в Обединеното кралство.

Но напоследък лейбъристите звучат по-умиротворително. „Китай, поради своя нововъзникващ икономически статус, не само не може да бъде игнориран, но и е желателно да се ангажираме с него“, посочи наскоро бизнес министърът Питър Кайл по време на посещение в Пекин.

Кинг се чуди кога, или дали изобщо, Лондон и европейските столици ще поемат сериозно изграждането на устойчивост спрямо влиянието на Китай. Той смята, че най-новите рестрикции на Пекин върху редкоземните метали биха могли да бъдат „катализатор, който най-накрая да подтикне ЕС и Великобритания към действие“.

„Ако наистина направим нещо, то може би след няколко години, когато сме изградили някаква устойчива верига за доставки на редкоземни метали, хората ще погледнат назад към този момент и ще кажат, че Китай е прекалил“, обясни той.

Изграждането на алтернативни доставки на редкоземни метали ще бъде скъпа и продължителна задача. Междувременно Инкстер има друго предложение: да не се плашим. Той съветва Великобритания и нейните съюзници да се закалят, като започнат с преследването на шпионажа.

„Честно казано, съмнявам се, че преследването на този случай ще има значително влияние върху готовността на Китай да търгува или да инвестира. И дори да има, мисля, че ще бъде временно и обратимо. В момент, когато китайската икономика все още преминава през доста труден период, е малко вероятно те да искат да си отрежат носа, само за да си отмъстят“, заяви той.

Но с втората по големина икономика в света, която показва все по-голямата си сила, и Америка на Тръмп, която не подкрепя Великобритания толкова категорично, съветите на бившия шпионин може да останат без нечути.

(БГНЕС)