Обръщане на ролите: Проблемните икономики в Европа сега са на север

Европейската дългова криза от началото на първото десетилетие на новия век създаде образ на континент, разделен на две части: финансово отговорните страни от ядрото, водени от Германия, срещу разточителните южни страни от периферията Португалия, Италия, Гърция и Испания, презрително наричани PIGS.

Днес ролите са разменени, пише Wall Street Journal. Трите най-големи икономики в Европа са затънали в цикъл на слаб растеж, което води до увеличаване на бюджетния дефицит. Франция е епицентърът на тази промяна и остава затънала в бюджетна и политическа криза, докато Обединеното кралство обмисля увеличаване на данъците, за да се опита да намали дефицита и да не плаши пазарите. Известните със своята пестеливост Германия и Нидерландия поемат дълг, макар и от по-ниски нива.

Междувременно южните държави като Испания се очертават като рядък проблясък за европейския растеж, като правителствата, които преди 15 години бяха изправени пред несъстоятелност като Гърция, днес имат почти балансирани бюджети.

„Фискалната домашна работа беше свършена в Южна Европа вследствие на кризата с държавния дълг“, казва Филипо Тадеи, старши икономист в Goldman Sachs. „Във всяка от тези страни фискалната перспектива е значително по-предпазлива, отколкото в случая с Франция или дори Нидерландия и Германия.“

Обръщането на ролите може да бъде неочакван резултат от кризата, която принуди южните страни като Гърция и Португалия да направят болезнени съкращения на разходите като част от спасителните пакети.

Програмите за строги икономии, наложени на Южна Европа, оставиха дълбоки белези: според данни на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на Гърция все още е с около една пета по-малка, отколкото беше преди кризата. Безработицата остава висока в целия регион. Но страните бяха принудени да проведат структурни реформи като повишаване на пенсионната възраст, рационализиране на бюрокрацията, приватизация на индустрии и преразглеждане на трудовото законодателство.

„Много от страните, които в момента се справят по-добре в Европа, са бивши държави от програмата“, казва Франк Гил, анализатор, отговарящ за Европа в S&P Global Ratings, имайки предвид програмите за строги икономии, наложени от МВФ или европейските кредитори. „Те са станали по-устойчиви в сравнение с икономическите структури, които имаха преди 15 години.“

Според МВФ икономиката на Испания е нараснала с 3,5% в реално изражение през миналата година, което е един от най-бързите темпове в развитите страни. Гърция е отбелязала ръст от 2,3%, което е над двойно в сравнение с темпа на растеж на Франция и Обединеното кралство. Германия е отбелязала спад за втора поредна година.

Частична причина за това е ръстът на туризма. Южните страни също така са получили стотици милиарди евро под формата на безвъзмездни помощи и заеми от Европейския съюз, които са помогнали за финансирането на подводни кабели в Италия, модернизиране на електропреносната мрежа в Гърция и изграждане на високоскоростен интернет в Испания.

Според Тадеи обаче икономическите промени, от които се възползва Южна Европа, са по-дълбоки. Милано, Лисабон и Севиля са се превърнали в процъфтяващи центрове за технологии, финанси и стартиращи компании. Пазарите на труда, които някога бяха доминирани от нископлатена работа, сега предлагат квалифицирани работни места, които би трябвало да повишат общата производителност.

Правителствата сега са и по-чувствителни към ограниченията на разходите си и потенциалните пазарни последствия от нарушаването им. Италианският министър-председател Джорджа Мелони дойде на власт през 2022 г. след предизборна кампания, в която обещаваше данъчни облекчения и по-високи пенсии. Но десният лидер постави на първо място фискалната предпазливост, за да успокои крехкия пазар на облигации в Италия. Оттогава тя овладя бюджетен дефицит, който се очаква да спадне под 3% от брутния вътрешен продукт през следващата година.

Тази прогноза наскоро получи похвала от МВФ. „Това е фантастично“, заяви Хелге Бергер, заместник-директор на европейския отдел на МВФ, на пресконференция. Той похвали и „много впечатляващите“ бюджетни резултати от миналата година.

Сега в затруднение са страните в сърцето на Европа. Моделът на растеж на Западна Европа, основан на търговията и промишлеността, е разтърсен от американските мита, нарастващата конкуренция от Китай и края на евтината руска енергия.

Правителствата в цяла Европа, които са взели големи заеми по време на пандемията и енергийната криза, се опитват да оздравят финансите си. Държавите в южната част на континента до голяма степен са върнали дефицитите си до нивата отпреди пандемията, но по-северните правителствата, които се затрудняват да увеличат приходите си в условията на слаб растеж, вървят в обратната посока.

Очаква се Франция да регистрира дефицит от 5,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година в сравнение с 2,4% преди пандемията. Бюджетните дефицити във Великобритания, Австрия и Белгия са над 4% от БВП.

Германия харчи до 1 трлн. евро за инфраструктура и отбрана. Тази стъпка вероятно ще стимулира растежа, но ще доведе дефицита ѝ до нива, значително над годишния таван от 3%, който беше записан в договора за ЕС – по настояване на тогавашния канцлер Хелмут Кол – и който проправи пътя към валутния блок.

Разходите вероятно ще нараснат още повече в следващите години, тъй като страните са изправени пред застаряване на населението, ангажименти за отбрана, разходи за прехода към зелена енергия и рязко увеличение на лихвените плащания по дълга. Но досега опитите да се съкратят социалните разходи, за да се отговори на други разходни изисквания, се провалят.

През изминалата година във Франция паднаха три правителства заради планове за съкращаване на разходите. Премиерът Себастиен Льокорню, който подаде оставка в началото на октомври, но беше преназначен отново няколко дни по-късно, обяви планове за суспендиране на характерната за Еманюел Макрон пенсионна реформа, която постепенно повишава пенсионната възраст.

„Ясно е, че се признава, че нещо трябва да се направи“, казва Гил от S&P. „Проблемът е, че няма голям консенсус за това какво точно.“ Застоят накара S&P да обяви изненадващо понижение на държавния рейтинг на Франция миналия месец.

При липса на икономически растеж избирателите са недоволни и се ориентират към партии от крайната десница и крайната левица. Това увеличаване на политическата фрагментация затруднява постигането на консенсус за болезнени икономически политики.

Някои се питат дали масивните програми за изкупуване на облигации, проведени от Европейската централна банка и други след финансовата криза и отново по време на пандемията, са отчасти виновни за това. Т.нар. количествено облекчаване помогна на икономиките да преодолеят кризата, като направи заемните средства по-евтини за бизнеса, домакинствата и правителството. Но някои икономисти смятат, че тези подкрепа от централните банки създава „морален риск“ за правителствата, намалявайки необходимостта им да поддържат балансирани бюджети или да се справят с нарастващите дългове.

„В момента никоя страна не е достигнала повратната точка отчасти защото ЕЦБ е там на заден план“, казва Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group. „Но достигането на повратната точка може да е точно това, което е необходимо, за да се справят с тези бавно натрупващи се предизвикателства.“ Ако не го направят, рискът от хаотична криза нараства, както и потенциалните дългосрочни щети.

Обединеното кралство също се затруднява да се справи с нарастващия си дълг и скочилите разходи. Премиерът Киър Стармър отложи плана си за съкращаване на някои помощи за хора с увреждания това лято, след като депутати от собствената му Лейбъристка партия се разбунтуваха. През следващите седмици правителството ще обяви бюджетен план, който разчита предимно на увеличаване на данъците, а не на съкращаване на разходите. Правителството на Обединеното кралство се ангажира да балансира бюджета и да намали дълговото си бреме до края на десетилетието, въпреки че икономистите са скептични, че тези цели ще бъдат постигнати.

Махмуд Прадхан, ръководител на глобалната макроикономика във френската компания за управление на активи Amundi, заяви, че европейските страни не са изправени пред непосредствена дългова криза. Германия в частност има сравнително ниско дългово бреме, което възлиза на 64% от БВП. Разходите по заемите на Франция скочиха тази година, надминавайки тези на Италия, но правителството не е имало проблеми да намери купувачи за своя дълг.

Той обаче предупреждава, че страните, които харчат прекалено много сега, рискуват да си вържат ръцете за бъдещи кризи.

„Истинското препятствие е, че Европа няма да има фискално пространство, за да реагира на бъдещи сътресения“, каза той. „Правителствата не могат да стоят и да не правят нищо, но е вероятно при бъдещи сътресения правителствата да трябва да вземат сериозно под внимание компромисите.“