ЕК предупреждава за риск от неспазване на фискалната политика в България

Няколко държави от Европейския съюз са в риск от неспазване на фискалната политика, съобщава Европейската комисия след анализ на повишаването на нетните разходи в есенния пакет на европейския семестър. В него се определят приоритетите на икономическата политика и политиката по заетостта за повишаване на конкурентоспособността.

Според оценките на Брюксел, след получаването на проектите за бюджети за 2026 година, държавите в риск са България, Унгария, Испания, Хърватия, Литва и Словения, а в риск от съществено несъответствие са Малта и Нидерландия. При анализите са взети предвид и дерогациите - 16 държави от ЕС, сред които е и България, получиха възможността за гъвкавост и облекчение от фискалните правила по отношение на превишаването на бюджетния дефицит (до 3%), ако причината за това е увеличаването на разходите за отбрана (които трябва да бъдат не повече от 1,5% от БВП).

От ЕК са изготвили анализ на бюджетите на Германия и Финландия като едни от държавите с прекомерен дефицит. Резултатите сочат, че при Германия увеличението е обяснимо с разходите за отбрана, но при Финландия има основания за започване на процедура по прекомерен дефицит.

Същевременно се прекратяват процедурите за девет държави - Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния, и Словакия. Оценката обаче сочи, че дефицитът не е трайно намален под 3%, заради което и държавите остават обвързани с препоръките. През пролетта на 2026 година техните позиции ще бъдат преразгледани.

Като цяло в препоръката на ЕК акцентът е върху политическите действия за повишаване на производителността и укрепване на икономическата сигурност, като същевременно се запази устойчивостта на публичните финанси. Държавите са приканени да приключат с изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост до 31 август 2026 година, за да усвоят изцяло средствата от ЕС по тази програма.

Сред препоръките са още насърчаване на инвестициите в иновациите, премахване на пречките пред отбранителната индустрия и укрепване на пазарите на труда (чрез подобряване на образованието), както и да бъде спазван принципът, че ръстът на заплатите трябва да е в съответствие с производителността.