Проучване на ЕЦБ: "Ценовите каскади" могат да предизвикат инфлационна вълна

Относително ограничен ценови шок в еврозоната може да предизвика масивен инфлационен епизод, ако засегне тясно свързана мрежа от фирми, предупреждава проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирано от Bloomberg.

Това се дължи на верижните реакции, които се разпространяват по веригите на доставки, където производствените разходи на една фирма са производствените разходи на друга, пишат икономистът от базираната във Франкфурт финансова институция Антон Наков и Мишел Гасибе, който работи в Центъра за изследвания на международната икономика в Барселона, в статия, публикувана във вторник.

„Тези каскадни реакции нарастват непропорционално, когато шокът е голям“, казват те. „Голямо сътресение като значителен спад в производителността или продължителен скок в цените на суровините на световните пазари може да предизвика вълна, която да залее голяма част от икономиката“, алармират експертите.

Констатациите помагат да се обясни защо инфлацията в еврозоната се ускори до над 10% след като руската инвазия в Украйна доведе до скок в цените на енергията. Тогава представителите на ЕЦБ подцениха последиците за потребителските цени и сега признават, че са реагирали късно.

Близо четири години след атаката инфлацията и основният лихвен процент на ЕЦБ са отново на ниво 2% и икономистите проучват как подобни грешки могат да бъдат избегнати в бъдеще.

Наков и Гасибе установяват, че стандартните макроикономически модели се затрудняват да обяснят както скока на инфлацията, наблюдаван от 2022 г. насам, така и честотата, с която фирмите променят цените си. Затова те са създали „подробна представителна картина“ на икономиката с почти 40 сектора, свързани чрез реалистични взаимоотношения между входящи и изходящи потоци, които възпроизвеждат както скока в цените, така и необичайно бързия темп на корекциите.

„Скокът на инфлацията след пандемията от Covid-19 не беше причинен от алчни фирми или прекалено експанзивна парична политика, а от неочаквани ценови шокове, които се разпространиха като каскада през тясно свързана производствена мрежа“, заключават Наков и Гасибе. „Обръщането на специално внимание на тези механизми е от съществено значение за разбирането на бъдещите рискове за инфлацията и за изработването на ефективни политически мерки.“

Тяхното изследване съдържа и поука за случаите, когато ценовите увеличения се дължат на търсенето, а не на предлагането.

В такива случаи мрежите забавят корекциите, „което означава, че облекчаването или затягането на паричната политика може да стимулира или да ограничи икономиката, без непременно да доведе до прекомерна инфлация или дефлация“, констатират изследователите.