Freedom24: Опасенията от рязко поскъпване след въвеждането на еврото не се потвърдиха

Повече от месец след присъединяването на България към еврозоната масовите опасения от рязко поскъпване не се потвърждават, се посочва в анализ на платформата за инвестиции Freedom24, базиран на първите икономически данни за страната ни от началото на годината.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) през януари 2026 г. годишната инфлация се е забавила до 3,5% в сравнение с регистрираните 5% през декември 2025 г. В отделни сегменти на услугите се наблюдава по-силен ценови ръст, но общата картина не показва широк инфлационен натиск след валутния преход.

„Първата експресна оценка на НСИ се оказва почти напълно точна – разликата с окончателните данни е едва 0,1 процентни пункта“, се посочва в доклада на Freedom24.

Според него исторически въвеждането на единната валута рядко води до трайно ускоряване на инфлацията, макар потребителските възприятия често да са различни.

„Подобни притеснения съществуваха и в други държави от Европейския съюз (ЕС) преди приемането на общата валута. Проучвания на Европейската комисия (ЕК) показват, че страхът от ръст на цените е водещият аргумент срещу еврото – знак, че хората оценяват икономиката най-вече през ежедневните си разходи“, коментират експертите.

Те добавят, че опитът на други държави, присъединили се наскоро към еврозоната, потвърждава тази тенденция. В Хърватия през 2023 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) оценява ефекта от самото въвеждане на еврото върху инфлацията на едва 0,2–0,4 процентни пункта, като основната част от поскъпването е свързана с енергийната криза. В Литва (2015 г.) и Латвия (2014 г.) ефектът е под 0,3 процентни пункта. Увеличенията са концентрирани главно в заведенията, услугите и транспорта, докато общият индекс на потребителските цени не показва структурен скок. В Естония (2011 г.) и Словакия (2009 г.) инфлацията или се стабилизира, или бързо се връща към общоевропейската тенденция. Основният резултат е финансова интеграция, а не трайно поскъпване. Възможен е краткосрочен ефект от закръгляване на цените, но самото въвеждане на еврото не генерира продължителна инфлация.

Потребителските възприятия обаче често се разминават с реалните данни. Хората помнят най-вече поскъпването на често купувани стоки и услуги – кафе, ресторанти, транспорт. По-значими икономически ефекти като по-ниски лихви по кредитите, по-евтини международни плащания и стабилизирани цени на вноса обикновено остават извън общественото внимание.

Истинското въздействие на еврото се проявява предимно във финансовата система, се посочва още в анализа. След присъединяването валутният риск при държавните облигации изчезва. Те стават деноминирани в евро инструменти, чиито доходности постепенно се изравняват с тези на останалите страни от еврозоната. Исторически спредовете на държавния дълг спрямо германските федерални облигации се свиват с десетки, а понякога и с над 100 базисни пункта в рамките на една-две години. Това води до повишение на цените на вече издадените облигации и до по-ниски разходи за обслужване на държавния дълг.

Капиталовите пазари също печелят

„Преминаването към еврото не гарантира бърз ръст на борсовите индекси, но намалява общата цена на капитала. Отпадането на валутния риск и по-ниските трансакционни разходи улесняват достъпа на чуждестранни инвеститори. Това понижава изискваната възвръщаемост и подобрява фундаменталните оценки на компаниите“, изтъкват от Freedom24. И отбелязват още, че банковият сектор получава достъп до ликвидността на Европейската централна банка и до по-евтино финансиране. В други държави това често води до спад на ипотечните лихви, ръст на кредитирането и ускоряване на пазара на недвижими имоти. С други думи, еврото означава не само валутна, но и пълна парична интеграция, която влияе на финансовите условия далеч отвъд цените в магазините.

Експертите на платформата отчитат, че инвестиционните ефекти вече се очертават. Сред основните предимства е фактът, че намаляването на валутния и кредитния риск свива доходността по облигациите. Банките, износителите и компаниите, зависещи от вътрешното търсене, печелят от по-ниската цена на финансиране. На пазара на имоти пък исторически по-ниските ипотечни лихви са силен двигател на търсенето.

Според анализа на Freedom24 историята показва, че еврото рядко е източник на трайна инфлация. „За сметка на това последователно понижава цената на капитала и засилва финансовата интеграция. Най-силният му ефект се проявява при облигациите, акциите и недвижимите имоти – много повече, отколкото в ежедневните потребителски цени“, посочват още от платформата за инвестиции.