ООН: Страните от арабския свят може да изгубят 200 млрд. долара заради войната в Иран

Войната на САЩ и Израел срещу Иран може да унищожи икономическия растеж в Близкия изток на стойност близо 200 млрд. долара, установи ново проучване на ООН, цитирано от Bloomberg.

Арабските държави могат да загубят между 120 и 194 млрд. долара от брутния си вътрешен продукт (БВП) в резултат на прекъсванията в доставките, причинени от войната, показва анализ на Програмата за развитие на ООН за икономическите и социалните последици за арабските държави.

ООН заяви, че е проучила редица различни сценарии, за да определи как конфликтът, който започна на 28 февруари, може да засегне страните в региона. Авторите на доклада посочват, че щетите могат да бъдат големи, дори ако войната приключи сравнително скоро.

„Краткотрайната военна ескалация в Близкия изток може да генерира дълбоки и широки социално-икономически последици в целия регион на арабските държави“, посочват авторите. 

Общата загуба може да доведе до повишаване на регионалната безработица с до четири процентни пункта, което ще струва около 3,6 млн. работни места и ще тласне до около 4 млн. души към бедност.

„Тази криза е тревожен сигнал за страните от региона“, заяви Абдалах Ал Дардари, помощник-генералният секретар на ООН.

Най-засегнатите региони ще бъдат концентрирани в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и в Леванта, като всеки регион ще загуби над 5,2% от своя БВП. Страни като Катар, Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) страдат от затварянето на Ормузкия проток, което им пречи да изнасят голяма част от петрола и природния газ, които добиват.

Катар и Кувейт биха могли да отбележат свиване на БВП с 14% тази година, ако конфликтът продължи до края на април, изчислява Goldman Sachs Group Inc.

Това би бил най-тежкият икономически спад за тези две страни от началото на 90-те години на миналия век, когато нахлуването на Ирак в Кувейт предизвика войната в Персийския залив.

Саудитска Арабия и ОАЕ биха се справили по-добре, предвид способността им да използват алтернативни маршрути за износ на петрол. Но дори тези страни ще отчетат спад на БВП съответно с около 3% и 5%, което би бил най-големият икономически удар след пандемията през 2020 г.

Конфликтът, който навлиза във втория си месец, вече доведе до рязко покачване на световните цени на петрола и газа, което помрачи глобалната икономика. По-ранен доклад на ООН установи, че блокирането на Ормузкия проток повишава цените на храните и торовете по начин, който може да засегне особено силно по-бедните страни.

Страните от Персийския залив, основните емитенти на дълг в долари при развиващите се пазари, които представляват около 40% от всички емисии на дълг в долари от тези пазари, с изключение на Китай, разчитат в голяма степен на заеми, за да финансират проекти, насочени към намаляване на икономическата им зависимост от петрола. Неизплатеният публичен дълг на региона достигна 1,2 трлн. долара през март, което представлява 14% ръст на годишна база.