Войната в Иран кара световните лидери да преосмислят икономическата система

Войната в Иран принуждава световния икономически елит да се замисли как да реагира на поредица от сътресения, които не показват признаци да отшумят.

Един месец след началото на конфликта прекъсването на енергийните доставки е достатъчно сериозно, че дори рязкото прекратяване на военните действия не би върнало бързо нещата към състоянието им отпреди кризата, коментира Ричард Ку, главен икономист в Nomura Research, цитиран от Bloomberg.

Правителствата и банките са изправени пред шок в доставките, с който е трудно да се справят, посочва още Ку. „Ако конфликтът приключи, хората могат да започнат да планират. Засега никой не може да планира нищо“, казва той.

Несигурността се засили по време на втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп, като митата му нарушават търговските съюзи, а заплахите срещу Гренландия и оплакванията от НАТО засилват европейските опасения за сигурността. Войната, започната на 28 февруари 2026 г. от САЩ и Израел, пося тревога относно енергетиката и бъдещето на Близкия изток.

Тези шокове са като земетресение, което принуждава преосмислянето на световната икономическа система, коментира Марио Монти, бивш министър-председател и пожизнен сенатор на Италия.

Едностранните решения на Тръмп, „заедно с нежеланието да се приемат ограниченията на върховенството на закона“, казва Монти, „подкопават основите на демократичния капитализъм“. Въпросът, според него, е какви ще бъдат последиците от унищожаването на тази система.

„Предимството на действията на Тръмп е, че те имат електрошоков ефект върху Европа“, посочва Валерио де Моли, главен изпълнителен директор на Европейския дом – Амброзети, домакин на семинар, на който са говорили и Ку и Монти.

„Европа успя да договори споразумението със страните от Меркосур, което беше в застой в продължение на 25 години, сделката с Индия, която беше в застой почти 20 години, а след това и с Индонезия, Австралия и други страни“, казва Амброзети. „Европа най-накрая се съгласи да харчи повече за отбрана и привлича повече изследователи и чуждестранни студенти от всякога“, добавя той.

Преоценката се извършва във време на икономическо напрежение за много страни. В четвъртък Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше първата голяма международна институция, която публикува прогнози, отразяващи въздействието на конфликта в Близкия изток. Преди конфликта световната икономика беше на път да се укрепи, но сега тя е изправена пред нов неприятен период на нарастващи разходи за живот, посочват от базирания в Париж клуб на богатите нации.

Графика: Bloomberg

„В този момент е ясно, че ще има въздействие върху инфлацията и растежа“, казва Фабрицио Пагани, бивш началник на кабинета на италианското Министерство на финансите и понастоящем партньор във финансовата консултантска фирма Vitale & Co. „Разбира се, продължителността на конфликта ще покаже колко дълбоко е това въздействие“, допълва той.

Централните банки по света колективно заеха позиция на повишена бдителност. Федералният резерв на САЩ повтори, че намаляването на лихвените проценти е далеч, а Европейската централна банка (ЕЦБ) обсъди възможността за повишаване на лихвите още през следващия месец.

Междувременно правителствата коригират плановете си. Длъжностни лица в Рим, които подготвят прогнози за публикуване през април, вероятно ще намалят перспективите пред растежа на Италия през 2026 г. Германия и Франция са изправени пред същите проблеми.

Отвъд краткосрочната перспектива се засилва загрижеността сред бизнес елита в Европа, че трансатлантическите отношения, дълго време стабилизираща сила за пазарите и институциите, стават по-малко надеждни. Тези отношения ще трябва да бъдат заменени от различен модел, който разчита повече на самодостатъчност, и съюзи, които надхвърлят отношенията между САЩ и Европа.

„Трябва да изработим мрежа от държави по света, които да са готови да продължат наследството на САЩ“, докато те станат готови си върнат това лидерство, според Монти. „Европа би могла да популяризира тази мрежа за върховенство на закона и мултилатерализма“, посочва Монти.