Васил Велев: Бързо губим фискалното си предимство на държава с нисък външен дълг

Бързо губим фискалното си предимство на държава с нисък външен дълг. За това предупреди Васил Велев, председател на общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България и изпълнителен директор на Стара планина холд, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Вместо заемите да се инвестират в инфраструктура, пътища и енергетика, те бяха раздадени за заплати в бюджетния сектор с цел купуване на политическо спокойствие“, коментира той. Затова предприемачът настоява за спешни мерки, като по думите му дефицитът до края на годината може да надхвърли 5%, а може да достигне и 7-8%.

Неблагоприятната икономическа прогноза, според Велев, е заради вноса от страни без екологични регулации, което води до огромно отрицателно търговско салдо на икономиката ни, „доближавайки страната ни до дълговия сценарий на Румъния“.

Велев настоява новото правителство трябва да покаже реалната картина, да отчете истинския дефицит и да започне категорична бюджетна консолидация, независимо колко непопулярни могат да бъдат тези мерки. По думите му, за да се постигнат добри икономически резултати и повишаване на жизнения стандарт, „страната ни има нужда от завръщане към ритъма на пълни четиригодишни мандати, какъвто беше периодът между 1997 и 2009 г.“.

Велев смята, че въпреки отчетеното минимално възстановяване на промишленото производство през последните месеци, ситуацията остава критична. Според него кризата в европейската индустрия, която засяга и България, е много по-дълбока от настоящите геополитически сътресения.

„Основните причини за този спад се коренят в тотално сбърканите европейски политики по отношение на Зелената сделка и санкциите срещу Русия“, коментира Велев и отбеляза, че тези фактори са довели до ускорена деиндустриализация на Европейския съюз.

Той смята, че за нашата страна ударът е още по-осезаем, тъй като делът на индустрията в българския брутен вътрешен продукт е значително по-голям от средноевропейския. „Скъпата енергия, затрудненият достъп до суровини, липсата на кадри и прекалените регулации принуждават базовата индустрия да бяга от Европа към държави като Китай, Индия и САЩ. Това доведе до три поредни години на спад в българското производство, връщайки го до нивата от 2021 година“, посочи предприемачът.

Велев обясни, че в стремежа си да постигнем първи в света въглеродна неутралност, "ние убихме европейската индустрия". „Тя емигрира, а заедно с нея заминаха и технологиите, заедно с тях и иновациите, защото те са там, където е индустрията“, заяви той.

Велев посочи, че България се присъедини към група от 14 европейски държави, които настояват за спешно преразглеждане на системата за търговия с емисии. „В момента цената на въглеродните квоти в ЕС е около 75 евро на тон, докато в Китай е под 10 евро, а в страни като САЩ, Индия и Турция изобщо липсва“, направи сравнение той и зави, че това създава непреодолима пречка пред конкурентоспособността на европейските предприятия.

По думите му дори при въвеждане на върхови технологии и роботизация, базовите разходи за енергия остават определящи. „Природните закони са едни и същи навсякъде по света – за да се разтопи един тон метал, е нужна еднакво количество енергия, обясни той. – Проблемът е, че в България електроенергията за бизнеса е два пъти по-скъпа, а природният газ е четири пъти по-скъп в сравнение с пазари като САЩ.“

Велев смята, че ситуацията се усложнява допълнително от въвеждането на механизма CBAM, който облага вносните суровини като стомана и алуминий, но не и готовите продукти. „По този начин европейският производител губи своята конкурентоспособност, защото крайните изделия, внасяни от трети страни, са произведени с по-евтини суровини и не подлежат на същите екологични данъци“, подчерта той.

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.