Технологичният бум в Косово спасява младите хора от безработицата

От терасата на покрива на център за иновации в Косово Шпенд Лила посочва сграда с червени тухли. Първоначално централа на местно издателство, модернистичната структура беше най-високата в Прищина десетилетия наред. Днес тя е изпреварена от високи сгради, в които се помещава нарастващ микс от технологични компании, включително SPEEEX, компания за аутсорсинг на бизнес процеси, която е напът да се превърне в първия „еднорог“ в страната, пише Bloomberg.

Динамичната IT сцена в Косово не само променя архитектурния облик на столицата. Тя спомага за ограничаване на един от най-упоритите икономически проблеми в страната от Западните Балкани с 1,6 млн. души население след войната – високата младежка безработица. Представители на правителството и предприемачи се надяват, че това, на свой ред, ще забави дългогодишното изтичане на мозъци.

„Технологиите са единственият сектор, който помага за задържането на младите хора в Косово“, казва Лила, ръководител на Innovation Centre Kosovo, който преподава компютърни умения от близо 15 години. „Те могат да останат тук, ако получават добри заплати“, допълва той.

Косово обяви независимост от Сърбия преди близо две десетилетия и най-младата страна в Европа остава една от най-бедните. Но икономиката ѝ нараства стабилно и се очаква да достигне около 12 млрд. долара тази година, като технологиите и IT допринасят за около 6% от брутния вътрешен продукт, казва премиерът Албин Курти.

Младежката безработица е намаляла от 61% през 2014 г. на около 10% през 2025 г., според официални данни и представители на местните власти. Тенденцията започнала по време на Covid пандемията преди около пет години, когато хората останаха затворени пред екраните си.

Страната все още не е привлякла световни гиганти като Amazon или Google. Около 45 хил. души, работещи в сектора, са заети в около 2500 местни фирми – от малки стартъпи, които често съществуват за кратко, до SPEEEX. Те получават средно около 1000 евро на месец, много под европейските равнища, но около два пъти повече от средната заплата в страната. Заплащането за ръководни позиции и отдалечена работа за международни компании понякога е много по-високо.

Младежката безработица в Косово намаля значително през последното десетилетие – тя достигна рекорд от 61% през 2014 г. Графика: Bloomberg LP

Косово излезе опустошено от войната със Сърбия през 1999 г., когато над 12 хил. души бяха убити, а стотици хиляди други трябваше да избягат. Икономиката разчиташе на международна помощ и на политическа подкрепа от САЩ и Европа. През следващите години растежът не отговори на очакванията на хората, които искаха по-бързо подобряване на живота си.

Донорите, основно Норвегия, Люксембург и САЩ, видяха в технологиите начин да помогнат за ускоряване на промяната, като предоставиха грантове за милиони евро и програми за съфинансиране след обявяването на независимостта през 2008 г.

Това мотивирало Innovation Centre Kosovo да се съсредоточи върху обучаването на голямото младо население, казва Лила.

Около 11 хил. гимназисти, отпаднали от училищното образование, и студенти са преминали през центъра до момента, като близо 90% от тях са започнали работа в технологичния сектор. Центърът, най-големият хъб по рода си на Западните Балкани, е подкрепил и около 700 стартъпа, 20% от които все още съществуват.

Сред тях е Starlabs, агенция за софтуерна разработка, и Kidsday Parentsapp, която се стреми да замени хартиените бележки от детските градини в Косово и България.

Преходът към технологиите беше оглавен от самите компании чрез инвестиции от диаспора, която вече не е съсредоточена само върху недвижимите имоти и разходите на потребителите. Около една трета от жителите на Косово живеят в чужбина, основно в Германия, както и в САЩ.

Емигрантите свързват местни хора с бизнеси и служат като модели за подражание за младите хора, много от които говорят английски и немски, казва Лила.

Gjirafa – нещо като регионална мини Google, превърнала се по-късно в подобие на Amazon.com, била подкрепена с подобна инвестиция.

Среща на служителите в централата на Gjirafa в Прищина. Снимка: Atdhe Mulla/Bloomberg

През 2025 г. Косово привлече рекордни преки чуждестранни инвестиции за 1 млрд. евро и е напът да ги надмине тази година.

Глобалните перспективи пред страната и прозападната ѝ ориентация – в резултат на помощта на Запада за осигуряване на мир и помощта му за стремежа ѝ към независимост, са особено видими сред работещите в технологичния сектор.

„Смятаме, че можем да дигитализираме заобикалящия ни регион“, казва Бардх Кадиу от Kidsday.

38-годишният Кариу, който осигурява работа на осем души, се надява, че компанията му ще излезе на печалба следващата година. До пет години той иска да има милиони потребители от Европа до Близкия изток.

SPEEEX, чиито служители заемат 15 етажа в чисто нова сграда в Прищина, планира да продължи да наема хора, тъй като се стреми да се превърне в първия „еднорог“ в страната през следващата година и половина.

Това би „променило цялата икономика“, казва 33-годишният Виган Диша, главен бизнес директор, който се присъединил към компанията през 2018 г. „Моето послание е просто – не напускайте Косово, намерете пътя си тук“.

Икономиката на Косово продължава да разчита на диаспората – сумите, изпращани от емигрантите, достигнаха 1,94 млрд. долара през 2024 г. Графика: Bloomberg LP

SPEEEX е увеличила броя на служителите си от 15 преди десет години, за да се превърне в един от най-големите частни работодатели в Косово, като предлага начална заплата, която е три пъти по-висока от средното национално равнище. Отделът ѝ за обслужване на клиенти работи основно с телекомуникационни компании в Швейцария. Около 1500 души работят само в офиса в Прищина, повечето от които са на възраст между 20 и 29 години.

За да намали пропастта между националната образователна система и нуждите на процъфтяващата корпорация, тя осигурява деветмесечно вътрешно обучение.

„В Косово липсва добро образование, особено що се отнася до уменията, необходими за бъдещето – инженерни специалности, изкуствен интелект, данни. Ние сами преквалифицираме и подобряваме уменията на хората. Това е единственият начин“, казва Диша.

Тъй като средствата от технологичния сектор движат обновяването на Прищина, отчасти чрез пробизнес ориентирани перспективи, подкрепени с плосък данък върху доходите и корпоративен данък от 10%, столицата се преввръща в град, осеян с кранове. И центърът му на активност се пренасочва към квартала с високи сгради, където кафенета в стила на Лондон като Seven Sundays предлагат брънчове и обстановка без тютюнев дим.

За да стимулират растежа на технологичния сектор, местните власти призовават инвеститорите да не се съсредоточават толкова върху жилищни проекти и да строят офиси и поддържащи съоръжения.

„Разбираме, че това е бъдещето“, казва кметът Перпарим Рама в интервю в най-новия петзвезден хотел в Прищина Courtyard by Marriott. „Виждаме потенциал в продължаващото разрастване на града и започваме да го структурираме като хъб в глобалния технолнологичен сектор и изкуствен интелект“, допълва той.

Рама казва, че лявото и националистическо правителство на Курти, което дойде на власт отново тази година, трябва да положи повече усилия за привличането и задържането на бизнеси.

Той призовава за реформи в образователната система, за да отговаря по-добре на нуждите на бизнеса, и за политическа стабилност, за да се избегне повторение на миналата година, когато раздробеният парламент не успя да одобри закони и разходи.

Жизнената IT сцена в Косово променя небосвода над столицата и помага за ограничаване на високата младежка безработица. Снимка: Atdhe Mulla/Bloomberg

Прищина се нуждае от подобрена инфраструктура като пътища и кръгови кръстовища, за да улесни придвижването до работа, казва кметът, който е урбанист и архитект.

Лила е съгласен и отбелязва, че правителството трябва да подкрепи технологичния сектори и училищата с повече финансиране за научно-развойна дейност.

Преки инвестиции в технологични стартъпи, по-големи данъчни стимули и подпомагане на по-силна екосистема за рисков капитал също са необходими за подкрепа на бума. В момента правителството харчи десетки милиони евро на година за дигитализация и ИКТ, но те отиват предимно за системи на електронното правителство и обществена ИТ инфраструктура.

Мимоза Кусари-Лила, министър на промишлеността, търговията и иновациите, казва, че иска да намери начини да работи с промишлеността.

„Все още има поколение, което е виждало само войната и предхождащата я бедност. Сега имаме всички добри възможности“, счита тя.