България в индекса „Богатството на народите“: Икономиката расте, но държавата е слаба

България заема 35-то място в индекса „Богатството на народите“ (Wealth of Nations Index, WNI) за 2026 г. на Варшавския институт за предприемачество, съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

България е сред най-бързо развиващите се страни през десетте години, които индексът разглежда, но остава с най-ниската оценка в целия Европейски съюз. Основна причина за това е слабата държава и ниското качество на публичните услуги.

Индексът е изготвен в сътрудничество с 20 мозъчни тръста от цял свят и през тази година включва 40 държави – страни членки на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), заедно с Украйна.

Индексът отделя размера на частната икономика от публичния сектор и оценява колко гражданите получават обратно от държавата в седем области – отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.

България е една от страните с най-бърз дългосрочен напредък през десетте години, които индексът разглежда, но слабата държава и ниското качество на публичните услуги ограничават резултата. Общият резултат на страната достига 546 точки, с 13 повече спрямо предходната година, но без промяна в позицията.

Догонващ растеж

За последните 11 години България е подобрила резултата си с 20%, което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, но разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна.

Качеството на публичните разходи е близо до дъното на ЕС, повлечено надолу от увредена околна среда, лошо здравеопазване и слабо образование – наследство от години на политическа нестабилност и отлагани реформи.

Отбраната и инфраструктурата пък са сред относително силните страни на страната. Присъединяването към еврозоната и Шенген обещава нова вълна от инвестиции. Частната икономика се представя малко по-добре, но растежът през последните години зависи все повече от потребление, кредитиране и по-висока преразпределителна роля на държавата.

От ИПИ посочват, че „богатството“ се влияе от няколко основни измерителя. Покупателната способност, която измерва реалното богатство на българските домакинства, нараства в дългосрочен план. За едно десетилетие тя е се вдигнала с над 80% и въпреки натрупаната инфлация гражданите могат да си позволят почти двойно повече стоки и услуги.

Европейската картина

По-общата картина на Европа също е притеснителна. В повечето от разгледаните страни – 27 от 40 – гражданите получават по-лоши публични услуги срещу данъците си през 2026 г., отколкото десетилетие по-рано. Бюджетите се увеличават, но качеството не нараства със същите темпове

Спадът започва след пандемията. След като общо се подобрява до 2021 г., качеството на публичните разходи започва да намалява в голяма част от включените държави, а на този фон растежът на частния сектор намалява приблизително наполовина, а в над десет икономики е станал отрицателен.

Добрият пример

Лидерите САЩ, Норвегия и Швейцария отново дават добрия пример, съчетавайки значителен размер на частната икономика с държави с голям капацитет и високо качество на публичните услуги.

Най-динамични обаче са догонващите икономики на Централна и Източна Европа – Румъния преди всичко, а Хърватия, България и Гърция са непосредствено зад нея.

Полша е интересен парадокс. Икономиката ѝ се е забавя осезаемо, въпреки че публичният сектор продължава да се разраства. Причините са много, но авторите на индекса посочват липсата на върховенство на закона и нарастващата тежест на бюрократичния апарат, съчетани с по-скоро неуспешни мерки в посока дерегулация, които никога не са стигнали достатъчно далеч.

Заедно с това, данъчната система става все по-заплетена и непредсказуема с всяка изминала година, тъй като различните данъци за отделни сектори се множат, а акцизите се повишават с малко или без никакво предупреждение, изтъкват анализаторите.