Защо рисковете от нов ценови натиск остават високи?

Въпреки че инфлацията в еврозоната се забавя, а в България се отчита временно успокояване на цените, рисковете от нов ценови натиск остават високи. Ескалацията на конфликта между САЩ и Иран тласна цената на петрола над 90 долара за барел, което подхранва инфлационните очаквания в дългосрочен план. Това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

Енергийният компонент отново ще бъде водещ фактор за инфлационните процеси през следващите 12 до 18 месеца, подобно на кризата от 2022 г., като регистрираното намаление на индекса на цените у нас не е същинска дефлация, а сезонен ефект.

„Не очаквайте някакви чудеса по отношение на инфлацията. Да, може да се позабави по някое време…Дефлация има, когато имате дълъг период от време... Сега просто е въпрос на сезонност“, отбеляза събеседникът.

Караиванов коментира, че данните за реалния сектор в България остават тревожни. Страната се нарежда на второ място в Европейския съюз по най-голям спад на промишленото производство на годишна база. Според анализа това е част от по-широка верижна реакция в Европа, породена от високите цени на вносните суровини, енергийната зависимост и конкуренцията от субсидираните китайски производители.

Този индустриален спад е пряко обвързан и с влошаването на външнотърговските позиции. Търговският дефицит на България расте с над 86% на годишна база през май. Структурата на икономиката показва сериозно изкривяване – българите консумират предимно вносни стоки, финансирани с кредити и повишени доходи, докато износът е доминиран от нископреработени суровини.

На фона на негативните индустриални данни финансовата сметка показва силен позитивен сигнал. Чуждестранните инвестиции в България скачат четирикратно от старта на 2026 г. Макар този ръст да се дължи основно на реинвестирана печалба от компании, които вече оперират на пазара, той е ясен знак за повишено доверие, смята икономистът.

Влизането на България в еврозоната променя коренно възприятието на международните пазари и осигурява търсената от бизнеса предвидимост, смята Караиванов.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria