Хибридизацията ще помогне на България да заобиколи мрежовите ограничения пред ВЕИ

Добавянето на вятърна и слънчева енергия към една и съща мрежова връзка на съществуващи електроцентрали - процес, известен като хибридизация - е краткосрочен начин възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) да заобиколят инфраструктурните ограниченията и да намалят разходите за изграждане на мрежа, се посочва в нов доклад на Ember.

Водноенергийните активи в Европа са особено подходящи за хибридизация, тъй като обикновено оставят неизползван значителен мрежов капацитет през по-голямата част от деня. Чрез добавяне на вятърна и слънчева енергия в една и съща точка на свързване към мрежата, операторите могат да увеличат максимално използването на съществуващата мрежова инфраструктура.

Такава възможност се разкрива пред седем страни от Европейския съюз (ЕС), които имат силно развита мрежа от водноелектрически централи – Австрия, България, Франция, Италия, Португалия, Румъния и Испания – които заедно осигуряват 93 гигавата (GW) от общата водноелектрическа енергия на блока от 131 GW, изтъква Ember.

Чрез хибридизация тези седем страни биха могли да интегрират 18% от новите ВЕИ, очаквани до 2030 г., без да изграждат допълнителен мрежов капацитет.

Хибридизацията може да удвои използването на съществуващите мрежови връзки, намалявайки необходимостта от скъпоструващо разширяване на мрежата. Водноелектрическите централи, отговарящи на условията за хибридизация, работят средно само на 19% от максималната си мощност, което оставя място за вятърната и слънчевата енергия да увеличат използването съответно до 36% и 31%.

Въздействието варира в зависимост от обекта и държавата, а в някои случаи вятърната и слънчевата енергия могат дори да утроят използването на една и съща мрежова връзка, подчертава Ember.

Силата на хибридизацията. Източник: Ember

От седемте страни, обхванати от изследването, само Португалия и Испания имат специални правила за хибридни проекти, докато на другите места липсва регулаторна подкрепа. Създаването на национално законодателство, наред с рационализирането и приоритизирането на заявленията за хибридни проекти, би разблокирало внедряването на ВЕИ и би помогнало за максимално използване на съществуващата инфраструктура.

„Политическите амбиции не означават нищо, ако чистите електрони са блокирани в опашки за свързване. За страните, изправени пред такъв проблем, хибридизацията предлага незабавно решение. Чрез наслагване на вятърната и слънчевата енергия зад съществуващите мрежови връзки можем да отключим широкомащабното внедряване на ВЕИ, което е в основата на сигурността и конкурентоспособността на Европа, като същевременно намалим необходимостта от скъпоструващи разширявания на мрежата“, посочва Елизабет Кремона, ръководител на отдела за енергийна инфраструктура в Ember.

Реакцията на ЕС на втората криза с цените на изкопаемите горива за последните четири години засили ангажимента на блока към енергийния преход. Докладът AccelerateEU, публикуван от Европейската комисия (ЕК) през април в отговор на затварянето на Ормузкия проток, потвърждава, че зелената електрификация е единственият път към местно производство на енергия и намалена експозиция към нестабилност на цените на изкопаемите горива.

В перспектива съществува недостиг от поне 120 GW между наличния капацитет на мрежата и очаквания растеж на ВЕИ до 2030 г., което заплашва да провали стратегическите амбиции на Европа. Финансовите последици от ограничения капацитет стават все по-очевидни – от големи обеми зелена енергия, която не може да се свърже към мрежата, до разработчици на центрове за данни, които избират да се преместят в райони с наличен мрежови капацитет.

Лидерите в ЕС по производство на хидроенергия могат да инсталират 18% от своите планирани зелени мощности към съществуващите мрежови връзки на водноелектрическите централи. Източник: Ember

Недостигът на мрежата изисква незабавни решения. Ускоряването на разширяването на мрежата е от решаващо значение, но ще отнеме време, за да се постигнат резултати. Междувременно държавите трябва да увеличат максимално използването на съществуващата мрежова инфраструктура, за да осигурят непрекъснато внедряване на възобновяеми енергийни източници и да подкрепят усилията за електрификация, съветва Ember.

Хибридизацията е една от опциите в огромното портфолио от решения за увеличаване на използването на мрежовата инфраструктура, но често се пренебрегва. Хибридните проекти обединяват допълващи се технологии за производство, обикновено заедно с активи за съхранение, зад една и съща точка на свързване към мрежата. Основният механизъм е споделянето на инфраструктура, наричано „кабелно обединяване“.

Обектите могат да работят като частично интегрирани хибриди с фиксирани ограничения за износ за всеки компонент или като единна търговска единица с общ лимит за износ, който оптимизира производството. Последното предлага допълнителното предимство за управление на променливостта в производството на ВЕИ и допринася за по-стабилно електрозахранване.

Седемте страни, върху които се фокусира анализът, очакват разполагането на около 138 GW вятърна и слънчева енергия между 2026 и 2030 г. Това представлява увеличение с над 50% спрямо съществуващия капацитет за вятърна и слънчева енергия през 2025 г.

Това е трудна задача, особено след като много от тези страни са изправени пред ограничен или дори нулев капацитет на мрежата. Преносните мрежи в Австрия и България например нямат капацитет за ново производство, а в Португалия и Румъния наличният капацитет е незначителен в сравнение с амбициите на страните за разширяване на възобновяемата енергия.

Анализът на Ember показва, че 25 GW нови вятърни и слънчеви мощности могат да бъдат добавени след измервателния уред на съществуващите водноелектрически централи, без да се нарушава диспечерското поведение на тези активи. Това означава, че 18% от предстоящия капацитет за възобновяема енергия могат да бъдат интегрирани, без да се използва допълнителен капацитет на мрежата или да се изискват интервенции в инфраструктура.

Потенциалният дял на очакваните нови ВЕИ, който може да бъде покрит чрез хибридизация на водноелектрически централи, варира значително между отделните страни - от 77% в Австрия до едва 7% в България.