Активността в частния сектор в еврозоната се подобрява повече от очакваното през юли

Активността в частния сектор в еврозоната се подобрява повече от очакваното през юли, като се връща към нивата отпреди войната с Иран, макар че ескалацията на конфликта заплашва да натежи отново върху настроенията на бизнеса.

Съставният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global се повишава до 51,9 пункта, над прага от 50 пункта, който е границата между разширяване и свиване на сектора, съобщава Bloomberg.

Това е повече от очакваното от всички икономисти, с изключение на един, анкетирани в проучване на Bloomberg. Консенсусната оценка е за лек ръст до 50,2 пункта.

Двете най-големи икономики в региона – Германия и Франция, също се представят по-добре в сравнение с прогнозите. Показателят за Германия прекъсва трите месеца на свиване на активността, а спадът на активността във Франция се смекчава до най-слабо ниво от февруари насам.

„През юли се наблюдава добре дошло възраждане на икономическата активност в еврозоната“, коментира Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в S&P Global Market Intelligence. „Нестабилната геополитическа среда означава, че предстои да видим дали добрите новини ще продължат“, добавя той.

С покачването на цените на петрола и ескалацията на опасенията за корабоплаването „съществува опасност икономиката да се обърне, ако инфлационният натиск се засили отново и прекъсванията на доставките, особено на енергоизточници, провалят този зараждащ се възход“, предупреждава Уилямсън в изявление.

Икономиката на еврозоната демонстрира забележителна устойчивост на събитията в Близкия изток, които подхраниха растежа на потребителските цени и натежаха на доверието. Опасенията за по-изразен спад обаче остават, особено заради застоя на мирните преговори между Вашингтон и Техеран и засилващите се атаки.

Подновеният скок на цените на петрола и газа също може да тласне инфлационния риск. В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) не промени лихвите, но централните банкери имат готовност за увеличение през септември, според запознати със ситуацията. Миналия месец ЕЦБ стана първата централна банка от Г-7, която увеличи лихвите си след войната в Иран.

Същевременно PMI индексът за производство в еврозоната на S&P нараства до 52 пункта през юли от 51,4 през юни, като достига по-високо ниво спрямо очакванията (51,5 пункта).

Производителите са задържали покупателната активност без особени промени, а облекчаването на прекъсванията във веригата на доставки е позволило на фирмите да увеличат запасите от суровини за първи път от три години и половина. 

Производственият сектор обаче продължава със съкращенията на персонал, според данните. На ценовия фронт инфлацията на разходите за производствени ресурси се забавя през юли. Инфлацията при цените на продукцията също се понижава, макар че натискът върху разходите остава висок. 

Отделни данни показват, че инфлационните очаквания сред потребителите в еврозоната за следващата година намаляват значително през юни, но все пак оценката е от период, който предшества скока на цените на петрола заради ескалацията на боевет в Близкия изток.

Потребителските цени се очаква да се повишат с 3% догодина спрямо прогноза за 3,5%, направена през май, според месечното проучване на ЕЦБ. Тригодишният показател, който е по-важен за определяне на паричната политика, се понижава леко до 2,8% от 2,9%.

Проучването е проведено от 4 до 29 юни, период, в който САЩ и Иран подписаха меморандум за разбирателство след прекратяване на огъня. Това примирие не издържа дълго.