Как да избегнем нова трансатлантическа търговска война?

Ако ви липсват славните дни на търговския конфликт между Airbus и Boeing - със спрените трансатлантически субсидии за самолети след 17 години съдебни спорове в Световната търговска организация (СТО) – скандалът около зелените технологии е напът да запълни празнината, пише икономистът и колумнист на Financial Times Алън Бийти.

Законът за намаляване на инфлацията (IRA) на Джо Байдън, който излезе от законодателното блато в Конгреса, за да стане закон през август, разтревожи ЕС. Той съдържа явно дискриминационни мерки, като предлага на потребителите в САЩ данъчни кредити за закупуване на електрически превозни средства само ако са сглобени в Северна Америка. Той също така изисква ключови минерали и батерии все повече да се купуват от Северна Америка или страна, с която САЩ имат преференциално търговско споразумение, и възпира вноса от високорискови страни като Китай.

Тъй като тече надпревара за субсидии, това може да бъде политически по-лошо от конфликта Airbus-Boeing, който по същество беше за конкуренция между самолети, произведени в родните страни на техните компании в една зряла индустрия. Кредитите за електрически превозни средства могат директно да пренасочат работни места, като насърчат европейските и азиатските автомобилни компании да се установят в САЩ в бързо развиващ се сектор с предимство за навлезлите рано в него.

Това би се случило в много лош момент за Европа, която вече е заплашена от бърза деиндустриализация поради особено тежкия енергиен шок за региона от войната в Украйна. Нито пък ще е нещо еднократно: представители на ЕС отбелязват, че има други програми, които предизвикват безпокойство в IRA, като държавна подкрепа за зелен водород, да не говорим за потенциалната трансатлантическа надпревара за субсидии в производството на полупроводници.

Брюксел се оплаква от кредитите, откакто миналата година беше обсъждана по-ранна тяхна версия, като Южна Корея също беше гласовита. Но Маргрете Вестагер, комисар на ЕС за конкуренцията, каза пред FT в интервю наскоро, че Брюксел не обмисля веднага да заведе дело в СТО.

Въпреки че вероятно е неразумно Вестагер да намалява стойността на разменната монета толкова изрично, изглежда разумно засега да не прибягваме до бавния и тромав инструмент за уреждане на спорове в СТО. Стратегията на ЕС за момента е да се опита да повлияе на изготвянето на регулации, които ще прилагат IRA. Конкретните детайли понякога значително смекчават протекционистката острота на американското търговско законодателство в сравнение с първоначалната реторика. Валдис Домбровскис, комисарят по търговията на ЕС и специалист по подробностите, е във Вашингтон тази седмица, излагайки възгледите си.

И все пак, дори и да е отслабена на практика, основната посока на индустриалната политика на САЩ остава обезпокоителна. Представители на ЕС са доволни, че Вашингтон приема сериозно изменението на климата, но не виждат много признаци за заявеното желание на администрацията на Байдън да работи със съюзници за изграждане на зелени и устойчиви мрежи за доставки.

За разлика от субсидиите за самолети, контекстът на данъчния кредит за електрически превозни средства в САЩ намалява зависимостта от Китай. Като се има предвид склонността на Пекин да манипулира доставките на суровини, в които доминира глобалното производство, като например редки земни минерали, това е напълно разумна цел. Но дискриминационните методи на Вашингтон предполагат, че вътрешното лобиране играе огромна роля.

Преместването на производство от корейски и европейски производители на автомобили към САЩ няма общо с приятелските вериги за доставки, които свързват мрежите за доставки със стратегически обвързаности: това е обикновен протекционизъм. Известно умело лобиране от страна на Канада означаваше, че канадските и мексиканските автомобили също отговарят на условията за преференциално данъчно третиране, но това е регионално споразумение, а не стратегическо.

Дори и без официално трансатлантическо търговско споразумение, съществуват механизми, които трябва да се справят с дразнители като тези. Съветът по търговия и технологии, форум за сътрудничество между Брюксел и Вашингтон, създаден миналата година, технически не би трябвало да се занимава с проблема с данъка върху електрическите превозни средства, но той без съмнение ще бъде обсъден там.

Би трябвало да има някакъв потенциал за сделка относно климата и индустриалната политика, включително ЕС и САЩ да гледат малко по-благосклонно на потенциално изкривяващите търговията свои намеси. ЕС има собствени амбиции в индустриалната политика: Съюзът за батериите, публично-частно партньорство, създадено от Европейската комисия през 2017 г., е един от по-успешните опити за подкрепа на сектор от ново поколение в Европа.

Брюксел също би искал САЩ да приемат опита му да изравни цената на въглеродните емисии между местно произведените стоки и вноса чрез механизма си за коригиране на въглеродните граници. От своя страна САЩ, които налагат широк нов контрол върху износа на чипове за Китай, биха искали европейските правителства да третират Пекин, според собствената формулировка на ЕС, повече като съперник и конкурент, отколкото като партньор.

Всяка трансатлантическа сделка ще изисква по-конструктивно отношение, особено от САЩ. По отношение на търговията и изграждането на устойчива екосистема за доставки администрацията на Байдън говори за стратегическо сътрудничество, но често действа едностранно. Последното нещо, от което едно трансатлантическо партньорство се нуждае, докато се стреми да създаде обвързващо сътрудничество, е още един продължителен спор за субсидии, който да го разсейва и разделя.