Време е ЕС да скъса с Вучич

Масовите протести в Сърбия показват, че сътрудничеството на Европейския съюз (ЕС) с президента на страната Александър Вучич е дълбоко погрешно, пише онлайн медията EU Observer. ЕС трябва да осъзнае, че Вучич вече не може да предложи стабилност, допълва се в анализа.

Вучич се радва на относителна подкрепа от Брюксел, откакто дойде на власт през 2014 г. Критиките към режима му са приглушени въпреки репресиите му срещу свободата на медиите, манипулирането на изборните резултати чрез фалшифициране на бюлетини и внос на избиратели от съседна Босна и Херцеговина, близките отношения с Китай и Русия и липсата на напредък в отношенията с Косово.

Тъй като ЕС пренебрегна опасенията за политическата стабилност на Балканите и работи с Вучич, някои политолози сатирично нарекоха управлението му „стабилокрация“.

Относителното мълчание на ЕС относно неотдавнашните масови протести е оглушително за либералите и проевропейците в Сърбия. Европейският парламент направи изявления в подкрепа на протестите. Не последва обаче никаква практическа подкрепа.

За сравнение, когато избухна Майдана в Украйна през 2014 г., ЕС отговори със забрана на пътуванията и замразяване на финансовите активи на онези, които смята за отговорни за насилието. Блокът забрани и износа на оборудване за Украйна, което можеше да се използва от тогавашната власт за вътрешни репресии.

Демокрация срещу минерали

Подкрепата на ЕС за Вучич вече се възприема широко в Сърбия като танто за танто заради спорната минна сделка. Англо-австралийският минен конгломерат Rio Tinto от години се опитва да добива литий - важен метал за производството на батерии за електрически автомобили, в сръбската долина Ядар.

В отговор на масовите протести срещу предложената сделка за добив между сръбското правителство и Rio Tinto през 2022 г., точно преди провеждането на избори, правителството обяви, че проектът е приключил.

След поредните избори през 2024 г. Конституционният съд на Сърбия внезапно обяви, че анулирането на сделката през 2022 г. е противоконституционно.

Дни по-късно германският канцлер в оставка Олаф Шолц, заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК), отговарящ за Зелената сделка, Марош Шефчович и представители на производителите на автомобили BMW и Stellantis подписаха Меморандум за разбирателство (MoU) за стратегическо партньорство по проекта за добив на литий в Ядар.

Странният начин, по който изборите, решението на Конституционния съд и меморандумът за разбирателство бяха подписани в рамките на дни, прави ЕС съучастник в корумпираната, недемократична маневра на Вучич за сключване на сделката.

В Сърбия хората не вярват на писмените изявления, че минната дейност ще отговаря на екологичните стандарти на ЕС. Въздействието върху околната среда от добива на литий се оказва твърде противоречиво, заради което дори Германия не добива собствените си резерви. Това привидно потвърждава подозренията на сърбите, че добивът на литий е фундаментално несъвместим с европейските екологични изисквания.

Сделката за добив редовно се възприема в Сърбия като колониален проект - литий за BMW в замяна на замърсена страна и по-богат президент, използващ парите си за по-нататъшно удушаване на демокрацията. Сърбите приемат споразумението като сделка, според която ЕС е щастлив да има диктатор на прага си, ако германските производители на автомобили получат литий, за да правят електрически автомобили, които сърбите не могат да си позволят.

На това споразумение може да се погледне и от друг ъгъл – като еквивалент на сделката за полезните изкопаеми на Украйна, за която президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява.

Обществената подкрепа за членството в ЕС в Сърбия постоянно намалява през последните години. Ако Брюксел беше изразил подкрепа за протестиращите, това можеше да накара някои сърби да променят мнението си. За много от тях обаче лицемерието на ЕС се потвърди – че демокрацията е много важно нещо, освен ако не са замесени редкоземни минерали.

Напускане на Вучич или край на демокрацията

Привидно стабилният режим на Вучич е по-слаб от всякога. В протестите участваха както проевропейски либерали, така и проруски ултранационалисти.

Сръбският президент и неговата партия SNS, за която се предполага, че е дясноцентристка партия, загубиха сръбските фермери, както и много от военните ветерани.

Изборът на Вучич е ясен – да преследва истински реформи и да загуби властта или да стане по-авторитарен, по-проруски и прокитайски настроен и да превърне Сърбия в Беларус на Балканите.

Има ясен начин за авторитарните диктатори да укрепят популярността си – да започнат война. Това е една от тактиките и на руския президент Владимир Путин. Същевременно раните от конфликта от 90-те години на миналия век са все още много ясно видими в Сърбия.

Гражданските вълнения в Сърбия вероятно биха се разпространили и в съседни страни, като се има предвид, че в тях живеят сръбски малцинства.

Ако ЕС подкрепя демокрацията, а не само лития, скоро трябва да заеме нова позиция спрямо Сърбия. Подкрепата за Вучич вече не е подкрепа за стабилност, ако изобщо някога е била.