Анализ: Еврото не ни прави по-богати, а дава възможност да станем по-богати

Присъединяването към еврозоната е икономически и финансова обоснована стъпка в полза на българските граждани и на България. Самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем по-богати. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезаем символ на европейската идентичност. Логично е и се очаква различните сектори да спечелят различно. Това се посочва в анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, на тема „Въвеждане на еврото в България“.  

Ползите и предизвикателствата за икономиката и доходите

Банките ще спечелят от намалените разходи по трансакциите и от достъпа до по-евтино кредитиране. Населението ще спечели от премахването на валутния риск, от по-ниските лихви по кредитите. То ще може да сравнява много по-лесно цените между държавите членки на еврозоната, а това ще засили конкуренцията между предприятията и по този начин ще облагодетелства потребителите.

В същото време е възможно да има някои ограничени загуби от първоначално закръгляване на цените, ако разбира се, липсва достатъчно и надежден контрол. Търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване, ще бъдат санкционирани съгласно действащото законодателство.

Населението ще може да пътува по-лесно и по-евтино в страните от еврозоната, като ще спести от разходи за превалутиране на необходимите им средства от левове в евро. Туризмът ще спечели от по-добрия имидж на страната, като страна членка на еврозоната и от липсата на валутен риск за чуждестранните туристи. Останалият бизнес ще спечели от това, че в качеството на износител и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до намаляване на разходите и увеличаване на  конкурентоспособността му.

Фирмите ще могат по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света. Премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и гражданите над 1 млрд. лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от еврозоната. Това ще води до подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж.

Към страната ще има повишено инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде приемана много по-добре от всички инвеститори по света.

След присъединяването ни към еврозоната основният резултат ще бъде облекченото финансиране на частния и държавния дълг. Значителна част от сегашните валутни резерви постепенно ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Ще нарасне паричният мултипликатор. Това ще стимулира инвестиционния процес, ще позволи по-големи вложения в публичната инфраструктура и ще стимулира икономическата активност в страната.

Приемането ни в еврозоната ще доведе до намаляване на ставката на задължителните минимални резерви за търговските банки в България - от текущите 12% до (текущо) 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката. Този процес ще освободи допълнителен капитал, който допълнително ще стимулира финансирането на инвестиционния процес в частния сектор.

Практиката показва, че страните от Централна и Източна Европа, влезли в еврозоната – Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики, по-бързо напредват към средния европейски доход на глава от населението, измерен чрез  стандарт на покупателна способност, от тези които са кандидати – България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария. (81% спрямо 74% според Евростат и средногодишен темп на конвергенция 2,6% към 2,2%).

Инфлацията няма пряка корелация с единната европейска валута

Високата инфлация през последните години се дължеше на основно външни фактори - енергийна криза, война, глобална пандемия и нарушени транспортни доставки. Очакванията са самото въвеждане на еврото да има минимален ефект върху повишаването на цените.

Опитът на Хърватия показва, че се създава определена психоза преди самото влизане и в първите месеци след преминаването към еврото. Тя е последната присъединила се към момента държава към еврозоната, в която според Евростат инфлацията за януари 2023 г. се е увеличила с 0,2%. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12,5%, през декември 2022 г. – 12,3%, а през ноември 2022 г. – 13%. Основните двигатели на инфлацията през тези периоди са били външни фактори, като например цените на енергията и глобалните икономически условия, а не самата смяна на валутата.

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3 процентни пункта, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 пр. п.

Ще загубим ли национален суверенитет, след като загубим монетарен?

Един от основните аргументи на противниците на приемането на еврото е загубата на национален суверенитет. България няма независима парична политика от 1997 г. и работи в условията на валутен борд, което означава, че ние вече сме се отказали от монетарен суверенитет. Ние имаме най-дълго съществуващия валутен борд в Европа, при това повече от четвърт столетие нашият лев е фиксиран към еврото. Оттогава той на практика е заместител на еврото.

Бихме могли да кажем, че присъединяването към еврозоната означава възстановяване на суверенните функции на БНБ, но не в рамките на страната, а в колективната монетарна политика на Европейската централна банка. Управителят на БНБ ще стане част от най-висшия орган за определяне на европейската парична политика – УС на ЕЦБ. 

С присъединяването си към еврозоната България ще получи достъп и до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да се използва в случай на икономически кризи. Това ще увеличи финансовата стабилност и доверието в икономиката.

Еврозоната е в криза, сега ли е моментът да се присъединим към нея

Еврото се използва от над 350 млн. души в 20 държави от Европейския съюз. То е основа за стабилност и символ на европейското единство. Освен това е една от валутите, които се радват на най-голямо доверие в света. Ако се съди по индикаторите на фондовите пазари, еврото е една от най-стабилните валути в момента, която показва силно представяне и голяма стабилност през първите месеци на 2025 г., подкрепена от позитивни икономически индикатори и доверие на инвеститорите във валутата.

След влизането ни в еврозоната може да се очаква ускоряване на икономическите и социалните реформи, създаване на предпоставки за по-висок и устойчив растеж, намаляване на социалната стратификация и социалното неравенство.

Ще плащаме ли дълговете на задлъжнелите страни от еврозоната, например на Гърция

След финансовата криза (2008 – 2009 г.) през 2010 г. бяха въведени значителни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата стабилност в еврозоната. Бяха засилени правилата за фискална дисциплина чрез въвеждането на Фискалния пакт, който изисква държавите членки да поддържат балансирани бюджети и да ограничават структурния дефицит до 0,5% от БВП. Създаден беше Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) като постоянен фонд за подпомагане на държави от еврозоната с финансови затруднения.

Освен това бяха въведени механизми за надзор и преструктуриране на банки, включително Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови кризи. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи нива на капитал и ликвидност, за да се справят с икономически шокове, без да е необходима намеса на държавата.

Какво още ще плати България при влизането в еврозоната

България ще трябва да направи вноска, свързана с участието на страната в ЕСМ, в размер на 833 млн. евро за 12 години. Разходите за смяната на левовете с евро ще струват на страната между 0,3 и 0,5% от БВП. По предварителна информация те се планирани в размер на около 500 млн. лв. Тези разходи са еднократни и са свързани с изтеглянето от обращение на банкнотите и монетите в левове, разпространението на еврото, както и адаптацията на информационните и счетоводните системи на Българската народна банка, търговските банки и небанковите доставчици на платежни услуги.

След влизане в сила на новия Закон за БНБ основният капитал на Българската народна банка ще възлиза на 1 милиард евро. За тази цел Управителният съвет на БНБ със свои решения ще заделя от годишното превишение на приходите над разходите на банката средства в специално учреден фонд „Увеличение на основния капитал на БНБ“ до достигане на размера на основния капитал.

Защо някои държави от ЕС не се присъединяват към еврозоната

От 1 януари 1999 г. досега еврото бе въведено в 20 държави членки на ЕС от общо 27 държави в ЕС. Към настоящия момент докладите за конвергенция включват преглед на шест от седемте държави членки на ЕС, които още не са приели единната валута.

Една от седемте държави – Дания, е уведомила през 1992 г. Съвета на Европейския съюз за намерението си да не участва в третия етап на Икономическия и паричен съюз. Към момента останалите страни, с изключение на България, не изпълняват критериите за присъединяване към еврозоната и имат независима парична политика.

Румъния предвижда да влезе в чакалнята през 2026 г. и с дисциплинирана финансова политика да покрие критериите за еврозоната в следващите 3 години. Настоящият срок, според Министерството на финансите на Румъния и Националната банка на Румъния е за включване към Европейския валутен механизъм (ERM II) е през 2026 г. и евентуално въвеждане на единната валута през 2029 г. През 2024 г. дефицитът на Румъния е 9,3% към БВП (при критерий 3%). Инфлацията в страната също е висока (около 5,5% през 2024 г.).

Полша, Чехия, Унгария и Швеция са икономики с независима парична политика. В някои от тях управляват и консервативни правителства и не искат да прибягват до непопулярни мерки, за да намалят дефицитите. Те използват националните си валути като икономически инструмент за запазване на конкурентоспособността на своя експорт. Към момента не са поискали да стартират процедурите по присъединяване към еврото.

Въпреки посоченото възниква въпросът защо всички страни кандидатки за членство в еврозоната спестяват основно в евро, а валутните резерви в еврозоната са в щатски долари, японски йени, швейцарски франкове и други, но не и в злоти, крони (шведски и чешки), леи и левове? Защо в международните разплащания се използва повече евро, отколкото някоя от посочените тук  валути на страните кандидатки за еврозоната, пише още в анализа.