Гърците не вярват на политиците и не знаят за кого да гласуват

Гърците имат много причини да бъдат ядосани на своите политически лидери. Мнозина от тях смятат, че изобщо нямат към кого да се обърнат.

Серия от скандали от последните няколко години помрачава политическия пейзаж в страната - смъртоносна влакова катастрофа и начинът, по който правителството обърка действията си; шпионски софтуер, открит в телефоните на десетки политици и журналисти, за който така и никой нищо не обясни; предполагаемо присвояване на средства от Европейския съюз (ЕС); обвинения относно финансирането на управляващата партия „Нова демокрация“.

Макар че недоволството е сериозно обаче, не са много гласовете, които преливат към опозиционните партии, пише Politico. „Нова демокрация“ на премиера Кириакос Мицотакис, въпреки всичко, остава водеща в социологическите проучвания. Неговата партия преживява политическите бури, като се държи стабилно с около 30% подкрепа.

Тазгодишните демонстрации бяха „по дефиниция антиправителствен протест, но в крайна сметка не бяха антиправителствени, защото в опозицията няма никой, на когото хората да разчитат“, коментира Деспина Куцумпа, археолог и синдикалист и един от организаторите на демонстрациите.

Протестите бяха предназначени главно да отбележат годишнината от влаковата катастрофа в Темпи през 2023 г. – най-смъртоносната в историята на Гърция, с 57 жертви, предизвикала обвинения в лошо управление и корупция на високо ниво. Подобно на другите скандали, помрачаващи управляващата класа на страната, катастрофата постави на изпитание вярата на хората в съдебните структури.

Въпреки че Куцумпа принадлежи към крайнолявата партия „Антарсия“, протестите не се проведоха от нейно име, защото в противен случай е нямало да се мобилизират толкова хора, признава тя.

„Хората спонтанно отговориха на обаждане от роднините на жертвите само за два дни“, казва тя. „Те нямаше да отговорят по същия начин на политическите партии“, добавя тя.

Макар настоящата политическа среда да подхранва съперници от целия спектър, все още не се е появил истински претендент за поста на Мицотакис.

Макар някои да сравняват ситуацията с 2012 г., когато двете основни партии в страната се сринаха и политическата карта беше преначертана, подобно драматично пренареждане изглежда малко вероятно в момента.

Прикриване и несигурност

Последиците от железопътната катастрофа предизвикаха вълни от гняв, които надминаха шока и тъгата от самата катастрофа. Февруарските протести в цялата страна разкриха, че разочарованието по редица въпроси – корупция, липса на правосъдие, разходи за живот, расте със скоростта на търкаляща се снежна топка.

Серия от проучвания разкриват дълбоко недоверие към политическите партии, съдебната система и медиите в Гърция.

Що се отнася до разследването на самата катастрофа, почти трима от всеки четирима граждани смятат, че „има опит на правителството да прикрие отговорности“. Само фактите по случая – че в една съвременна европейска държава през 2023 г. два влака биха могли да се движат по една и съща линия в продължение на 12 минути, преди да се сблъскат, убивайки 57 души, подхранват чувство на несигурност, казват хората.

„Имаме политическа среда в процес на промяна, цяла система в преход“, коментира Костас Елефтериу, доцент в Тракийския университет „Демокрит“ и координатор политически анализи в Института за алтернативни политики ENA, атински мозъчен тръст. „Доминиращата партия е дестабилизирана, докато опозиционните партии отдясно и отляво са напълно фрагментирани. Политическите представители се разглеждат като част от проблема и докато това е така, голяма част от обществото не знае за кого да гласува“, добавя той.

Списъкът с нещата, които измъчват държавата, е дълъг. През лятото на 2022 г. избухна мащабен шпионски скандал, след като шпионският софтуер Predator беше открит на телефони, принадлежащи на опозиционни лидери, министри, военни началници, журналисти и бизнесмени. Миналата година съдебните власти оправдаха всички държавни служители и държавни служби по обвинения в нарушения. Същевременно журналисти, разследващи случая, бяха преследвани по съдебен ред.

Европейските прокурори междувременно започнаха разследване на мащабна земеделска измама, като съобщават за атаки и актове на дискриминация срещу служителите на институцията.

Миналия месец опозиционните партии в Гърция поискаха разследване на връзките на правителството с политически обвързана комуникационна компания, която те свързват със сенчесто финансиране и онлайн пропаганда за управляващата партия.

Въпреки всичко това „Нова демокрация“ все още стои комфортно начело в партийната класация. Ако днес се провеждат избори в Гърция, партията щеше да получи около 29%, показват анкетите. Победителят на изборите се нужда е обаче от 38% от гласовете, за да сформира мнозинство.

Второто място е далеч по-конкурентно. Основната опозиционна партия, социалистическата „Пасок“, изпреварва лявата „Сириза“ - партията, която бившият премиер Алексис Ципрас доведе на власт през 2015 г. след дълговата криза и която срина тогавашните традиционни партии.

„Сириза“ и „Пасок“ са изправени пред конкуренцията на ултранационалистическата партия „Гръцко решение“ и популистката партия „Курс на свободата“, които изглежда консолидират подкрепата си. Последната, която едва успя да влезе в парламента през 2023 г., сега се представя като водеща в борбата за отговори относно железопътната катастрофа. Нейният лидер Зоя Константопулу, която преди е била част от „Сириза“, поддържа фокуса си върху темата и е адвокат на някои от семействата на жертвите.

Константопулу, покрай катастрофата, се превърна в магнит за разочаровани и неконвенционални избиратели, според Ангелос Сериатос, ръководител на изследователската фирма Prorata.

Дясното и лявото са разпокъсани

На миналогодишните избори за Европейски парламент един от всеки петима гърци е гласувал за една от крайнодесните партии в страната и анкетите показват, че те остават силни. Това политическо пространство обаче остава разделено. Партиите са нови и крехки, в тях работят хора с трудни характери и ръководството им е слабо.

„Подкрепата за партиите отдясно на „Нова демокрация“ все още е фрагментирана“, казва Петрос Йоанидис, политически анализатор за Aboutpeople, гръцка социологическа компания. Той отбелязва, че партиите „базират своята привлекателност на [критичен] език и [не предлагат] конкретни предложения за управлението“.

Сериатос от Prorata посочва, че няколко фактора работят в полза на крайната десница – включително усещането, че голяма част от обществото се справя трудно с живота, както и благоприятната обстановка след избирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Отляво няколко политици призовават за създаването на голяма коалиция, която би могла да се конкурира наравно с „Нова демокрация“, подобно на френския „Нов народен фронт“. Вероятността за сътрудничество между левицата и центристката левица обаче остава малка.

„Това, което обединява левицата и центристката левица, е фронт срещу „Нова демокрация“, но само това не може да предложи алтернативно решение за управление“, добавя Йоанидис.

Засега левицата остава фрагментирана. Само дезертьорите от „Сириза“ вече са сформирали шест партии. Някои обмислят евентуалното завръщане на бившия лидер Ципрас, който доведе партията до власт преди десетилетие, преди да се оттегли през 2023 г. Мнозина са на мнение, че той носи твърде много „багаж“.

Въпреки че Ципрас засили публичните си изяви през последните месеци, служители в кабинета му настояват, че той няма да се завърне - поне не и преди следващите избори.

Съперници на Мицотакис

Въпреки че води в анкетите, правителството изглежда знае, че се крепи на крехки основи. С цел да промени тона то наскоро обяви редица мерки за финансова подкрепа, които му дадоха временен тласък на популярността.

Вътрешнопартийната опозиция расте обаче. Списъци с хора, които биха могли да поемат властта, ако Мицотакис бъде свален, често циркулират в националната преса.

Основният претендент е министърът на отбраната Никос Дендиас, но самият Мицотакис изглежда предпочита вицепремиера Костис Хацидакис. Други потенциални съперници включват министъра на финансите Кириакос Пиеракакис и министъра на здравеопазването Адонис Георгиадис, който идва от ултранационалистическата партия „Лаос“.

Мицотакис многократно е заявявал, че ще се кандидатира за трети мандат.

Премиерът отстрани предшественика си от „Нова демокрация“, Андонис Самарас, който често критикуваше ръководството на партията, че е твърде центристко. Вътрешната опозиция обаче принуждава Мицотакис да се наклони надясно, докато се носят слухове, че Самарас може би обмисля нова партия.

След като бившият крайнодесен активист Макис Воридис беше назначен за министър на миграцията при скорошно преустройство на правителството, последваха по-строги миграционни политики. Председателят на парламента Константинос Тасулас стана президент и наруши дългогодишната политическа традиция да се номинира фигура от опозицията, която да получи широка подкрепа.

„Мицотакис вече не може да постигне това, което успяваше да направи до 2023 г. – баланс между дясноконсервативни и централно-дяснолиберални подходи“, казва Елефтериу. „Всички тези проблеми, които биха могли да бъдат заметени под килима, сега излизат наяве – качеството на живот и особено инфлацията, проблеми, свързани с благосъстоянието на държавата и обществената инфраструктура, доверието в институциите и особено в съдебната система. Има усещане, че държавата отсъства и не може да предоставя услуги на своите граждани“, заключава Елефтериу.

Избори в Гърция ще се проведат вероятно след две години и може би няма да е нужно много, за да успее някой да овладее недоволството и да спечели широка подкрепа. Въпросът е дали неконсервативното политическо пространство като цяло може да убеди хората, че нещата могат да се правят по по-справедлив начин и да спре да ги сочи с пръст, че са направили лош избор, казва Сериатос.