Тръмп се насочва към корпоративна Америка, за да постигне икономическите си цели

Президентът на САЩ Доналд Тръмп не водеше кампания по този въпрос и дори не го повдигна по време на първата му администрация. Той критикува предшественика си за това.

Този месец обаче Тръмп ясно заяви, че е готов да използва пълната сила на правителството, за да се намеси директно в корпоративните въпроси и да постигне своите икономически и външнополитически цели, пише Bloomberg.

Тръмп, подкрепен от екипа си от финансисти от Уолстрийт, предприема безпрецедентната стъпка в опит да събере част от парите, генерирани от продажбите на чипове с изкуствен интелект на Китай от Nvidia Corp. и Advanced Micro Devices Inc.

Този ход може да превърне правителството на САЩ в най-големия акционер на Intel Corp. – твърди се, че администрацията във Вашингтон води преговори за придобиване на 10% дял в затруднения производител на чипове.

Миналия месец Пентагонът също така реши да придобие привилегирован дял на стойност 400 млн. долара в малко известна компания за добив на редкоземни метали.

Това е поредица от ходове, които изненадаха ветераните в политиката на Уолстрийт и Вашингтон. Те лично и публично признават, че никога не са виждали нещо подобно в десетилетните си кариери. Ако действията са успешни, биха могли да обогатят частните инвеститори и средностатистическите притежатели на спестявания, като същевременно катапултират националната сигурност на САЩ още по-напред от Китай.

Това обаче са и рискови залози, които биха могли да доведат до загуби за данъкоплатците и да изкривят пазарите по начини, които инвеститорите не могат да предвидят.

„Много съм загрижен, че ще имаме тези подвижни сектори, в които президентът започва да казва „трябва да ни платите, само за да продаваме в международен план“, коментира Лий Мънсън, главен инвестиционен директор в Portfolio Wealth Advisors, с активи под управление на стойност 390 млн. долара.

„Къде свършва това? Дори не знам как да купувам компании в момента, които имат експозиция към Китай и имат високотехнологична интелектуална собственост“, добавя той.

Прякото участие на администрацията на Тръмп в корпоративните въпроси се превръща в маркер за втория мандат на президента. Тръмп, самопровъзгласил се за посредник, постига смесени резултати, но е обещал да внесе повече бизнес подход в управлението във Вашингтон.

В допълнение към обещанието за приходи от Nvidia и AMD и потенциалния инвестиционен дял на Intel, неговата администрация си осигури „златната акция“ от Nippon Steel Corp., японски производител на стомана. Това дава на Тръмп лична власт да контролира корпоративните решения на United States Steel Corp. В тези случаи администрацията рискува да подкопае свободния поток на капитала.

„Фокусът на администрацията на Тръмп върху индустрии като стомана, полупроводници и критични минерали не е произволен – тези сектори са от решаващо значение за нашата национална и икономическа сигурност“, коментира говорителят на Белия дом Куш Десай в имейл изявление.

„Охладената инфлация, трилионите нови инвестиции, историческите търговски сделки и стотиците милиарди приходи от мита доказват как практическото лидерство на президента Тръмп проправя пътя към нов Златен век за Америка“, добавя говорителят.

Тръмп изненада пазарите по-рано този месец, когато обяви, че Nvidia и AMD са се съгласили да плащат на правителството на САЩ 15% от приходите си от продажбите на чипове с изкуствен интелект на Китай. Това разгневи инвеститори, търговски експерти, законодатели и други, които се опасяват от много по-широк хлъзгав склон – федералното правителство да започне да налага сценарии „плащане за ползване“ във всичко - от търговски преговори до договори за отбрана.

Слухът, че Белият дом обмисля да използва пари от Закона за чиповете, за да придобие пряк дял в производителя на чипове Intel, добавя към несигурността около променящите се норми между компаниите от частния сектор и правителството на САЩ.

Това може да даде така необходимия тласък на амбициозния план на Intel за нов завод за чипове в Охайо, което е жизненоважно за възстановяването на местното производство. Плановете на компанията бяха отложени заради свиващите се продажби и нарастващите загуби.

SoftBank Group Corp. се съгласи тази седмица да закупи акции на Intel на стойност 2 млрд. долара в изненадваща сделка.

В американската свободна пазарна икономика правителството обикновено не купува дялове в компании. Разбира се, има изключения, като например по време на финансовата криза от 2008-2009 г., когато то се намеси в подкрепа на големи компании, като Citigroup Inc., American International Group Inc. и General Motors Co.

Въпреки че Intel има проблеми с производителността, с които трябва да се справи, компанията не е изправена пред непосредствената заплаха от колапс. Това е отчасти причината инвеститори, законодатели, експерти по национална сигурност и други многократно да споменават „несигурност“ и „неизследвана територия“, когато коментират рисковете, свързани с новите политики на Тръмп.

„Това е държавно ръководство, което не сме имали в САЩ, това е в голяма степен китайският модел, който си проправя път в американското правителство“, казва Гари Хъфбауър, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.

Подходът на администрацията на Тръмп към публичните компании през първата година от втория му мандат е в известен смисъл еволюция на инструментите за икономическо държавно управление, които той използва през първите си четири години като президент. Тогава той използва търговски лостове, които не бяха използвани от години или десетилетия – от мита по Раздел 301 за цели държави, като Китай, до мита по Раздел 232 за сектори като стомана и автомобили.

Политиките не бяха популярни и разтърсиха пазарите, но поддръжниците им твърдяха, че са ограничили китайските и други чуждестранни продукти, наводняващи американския пазар и фалирали някои американски компании.

Тръмп продължава да разширява границите на използването на нови инструменти и във втората си администрация.

„Това, което виждаме тук, е, че когато става въпрос за големи икономически въпроси, като мита или такси за износ, както и за сделката с MP Materials, той е готов да разширява правните граници по начин, по който не го направи през първия си мандат“, коментира Питър Харъл, външен учен за Програмата за американска държавност в Карнегиевия фонд за международен мир.

Кейтлин Легацки, бивш служител на Министерството на търговията в администрацията на Байдън, посочва, че аргументът в полза на „националните шампиони“ е разбираем, но „липсата на прозрачност“ около сделките е обезпокоителна. „Вместо да превърнем това в кауза за национална сигурност или технологична независимост, около която да се обединят хора от двете партии, то се усеща по-скоро като изнудване“, заключава тя.