Три четвърти от българите усещат покачване на цените в последните седмици

Сред българите се е настанило масово възприятие за повишение на цените в последно време. Според близо три четвърти от българите (73,9%) в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Това показва проучване на социологическа агенция „Мяра“.

Дяловете са най-сериозни сред най-възрастните хора, но не са малки дори сред привържениците на сега управляващите партии, посочват от агенцията. 

„В последните няколко седмици усетих намаление на цените на стоките и услугите, които ползвам“, казват само 2% от пълнолетните българи. Други 17,3% не са усетили промяна в последните седмици, но 73,9% избират опцията „В последните няколко седмици усетих увеличение на цените на стоките и услугите, които ползвам“. Близо 7% не могат да преценят.

Източник: Мяра

Принципно доверие към огнеборците и критика към институциите

В сезона на пожарите 63% от пълнолетните българи декларират положително отношение към работата на пожарната. Около една пета (21,2%) са на обратната позиция. Останалите близо 16% се колебаят. Според социолозите това е осезаемо положителна картина на принципно доверие към огнеборците у нас. 

Повечето пълнолетни българи остават принципно критични към институциите, отговорни за преодоляване на пожарите. „Институциите в България по-скоро правят максимално възможното, въпреки че ситуацията явно е трудна“, избират 31,9% от запитаните. 57,3% обаче предпочитат другия извод: „Ситуацията явно е трудна, но и институциите в България не правят максимално възможното“. Малко над една десета не могат да преценят.

Близо 90% от запитаните от списък с до три основни фактора за ситуацията с пожарите избират като основен човешката небрежност, 84,6% посочват като фактор умишлените палежи. Самата природа, например горещини, ветрове и т.н., са посочени от 68,3%, а 45,5% посочват като фактор недостатъчната грижа от страна на ресорните институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото показва даже в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция, показва анализът на данните от проучването. 

Според социолозите, на принципно и човешко ниво, пожарникарите извикват естествено одобрение, традиционен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на ресорните власти, а като че ли най-осезаемото в сезона на пожарите е принципно обществено самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, но за българите не техните слабости са били решаващи за тежката ситуация с пожарите. Решаваща явно е била нашата немарливост или злонамереност като членове на обществото, посочват от „Мяра“.  

Половината българи имат отрицателно отношение към САЩ и Русия

От агенцията са попитали и какво е отношението на анкетираните към няколко европейски държави – Германия, Великобритания и Франция, Русия, Украйна, САЩ, Европейския съюз (ЕС) като цяло, както и към НАТО на фона на срещите на президента Доналд Тръмп с колегите му Владимир Путин и Володимир Зеленски, както и с европейските лидери, които придружиха украинския президент във Вашингтон. 

Тези срещи идват на фона на традиционно българско уважение по-скоро към европейските сили и колебливо отношение към Русия и САЩ, сочи анализът на социолозите. Този отдавна наблюдаван инстинкт на българите прави така, че 64,9% от българите имат положително отношение към ЕС, отрицателно –  21,3 на сто, а близо 14% не знаят.

Спрямо Германия ситуацията е сходна  - положително отношение у 61,2% срещу 25,2%, а 13,6% нямат мнение. Франция е с 54,1% положителни оценки и 28,9% отрицателни, като не знаят как да отговорят 17%. Дори Великобритания, която напусна ЕС, печели по-скоро положително отношение – с 51,3% позитивни оценки, 31,2 на сто негативни и 17,5% без мнение. НАТО има 38,7% положително отношение и 41,9% отрицателно, като близо 20% са отговорили с „не знам“.

Към САЩ положително отношение имат 32,5% срещу 49,6 на сто отрицателно, а 17,9 на сто нямат мнение. При Русия отношението е 31,2% „за“ срещу 49,7 на сто „против“ и 19,1%, „не знам“. Самата Украйна има положително отношение сред 24,7% от българите, отрицателно – сред 55,1 на сто, и 20,2% нямат мнение по темата. 

Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 31 юли и 8 август 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. 

Източник: Мяра