Раздробен парламент и протести поставят Макрон на ръба

През последната година френският президент Еманюел Макрон се утвърди като един от най-влиятелните световни лидери. С активната си дипломация той преоформи съюзи, придвижи напред европейските приоритети и постави Франция в центъра на усилията за решаване на някои от най-големите глобални предизвикателства.

На международната сцена Макрон успя да изгради коалиция от 26 държави, които да осигурят гаранции за сигурност и военна подкрепа за Украйна, убеди много страни да последват Франция в признаването на палестинска държава, договори големи търговски споразумения с Виетнам, Индонезия, Бразилия и Сингапур, както и постигна напредък по Договора за защита на откритите морета.

Вътрешнополитическият фронт обаче изглежда драматично различно. Одобрението за президента се срина до 15%, а страната е в състояние на политическа парализа заради дълбоко раздробения парламент, нарастващото обществено недоволство и серия от правителствени кризи.

Криза в правителството и „въртележка“ на премиери

След преизбирането си през април 2022 г. Макрон загуби парламентарното мнозинство на изборите през юни същата година. Това доведе до поредица от политически сътресения.

Първият премиер на втория му мандат - Елизабет Борн, подаде оставка след 19 месеца заради бурните протести и парламентарния сблъсък по пенсионната реформа. Нейният наследник Габриел Аттал издържа по-малко от шест месеца.

През юни 2024 г. Макрон разпусна Националното събрание, надявайки се новите избори да донесат стабилност. Но резултатът бе обратен – парламентът стана още по-фрагментиран.

Мишел Барние бе назначен за премиер след седемседмична пауза и проведените Олимпийски игри в Париж, но остана на поста само три месеца.

Последният му наследник Франсоа Байру подаде оставка тази седмица след вот на недоверие.

В отговор Макрон назначи Себастиен Льокорню, 39-годишен верен съюзник и досегашен министър на отбраната, който ще трябва да прокара бюджета за октомври. Но предвид разделението в парламента, и неговото правителство е поставено под въпрос още от самото начало.

Без изход: политическата блокада продължава

Френският парламент е в тежка политическа блокада, в която умерените леви и десни сили са отслабени, а крайната левица и крайната десница набират сила. Тази динамика се дължи на самата стратегия на Макрон — през 2017 г. той изгради центристко мнозинство, което разби традиционния баланс между социалисти и републиканци.

Днес обаче този ход се връща като бумеранг: опозицията е по-фрагментирана, но и по-влиятелна. Макрон е изправен пред избор между ново разпускане на парламента, което може да засили крайните партии, или да продължи да управлява чрез президентските си правомощия.

Призивите за неговата оставка нарастват, но той настоява, че няма намерение да подава оставка и ще остане на поста си до края на мандата през април 2027 г.

Социално напрежение и протести

Политическата нестабилност е придружена от нова вълна на социално недоволство. Решението на Макрон да свика предсрочни избори през 2024 г. беше възприето от мнозина като рисковано политическо решение, което задълбочи разделенията. Неговата пенсионна реформа и икономическите политики също подхранват гнева.

Тази сряда, 10 септември, се проведоха масови демонстрации под мотото „Bloquons Tout“ („Да блокираме всичко“) срещу нарастващите разходи за живот, социалното неравенство и управленските му решения.

Бъдещето на Макрон и Франция

Предстоящите месеци ще бъдат критични. Ако правителството успее да прокара бюджета и да постигне временна стабилност, Макрон може да спаси втория си мандат. Ако не, Франция е изправена пред риск да остане в продължителна политическа парализа поне до изборите през 2027 г.

Макрон няма право да се кандидатира за трети последователен мандат, но може да опита завръщане през 2032 г. Въпреки дълбоката криза, умереното мнозинство във Франция все още смята, че алтернативите като Марин Льо Пен са далеч по-рискови.

/БГНЕС/