Как да спасим САЩ от авторитаризма?

Днес в руските държавни музеи античните скулптури, изобразяващи голи римски или гръцки фигури, са осъдени от Кремъл като нарушаващи „дълбоките морални традиции“ на страната. Споделянето на неразрешена информация за войната на президента Владимир Путин в Украйна се наказва с до 15 години лишаване от свобода. Всичко западно е забранено, пише Макс Хастингс в коментар за Bloomberg.

Русия е тирания, която кара някои от нас да се чувстват наивни. Преди три десетилетия се заблуждавахме, че всичко е приключило. Когато се срещнах с Михаил Горбачов и Борис Елцин – лидерите на страната по време на фалшивия демократичен разцвет, аз, както и много други хора, предполагах, че те представляват бъдещето.

Вместо това, разбира се, те се оказаха минало. През 2026 г. спомените за тях са поругани от сънародниците им. Русия се върна към това, което беше през по-голямата част от историята си – жестока, корумпирана, лъжлива, ксенофобска, объркана, опасна автокрация.

С настъпването на втората четвърт на 21-и век би било добре да предположим, че такава страна е необичайна. За съжаление всяко проучване на световното управление показва, че демокрацията е в упадък. Междувременно диктаторите процъфтяват и се размножават. Според индекса „Разнообразие на демокрацията“ на университета в Гьотеборг, само 29 страни може да бъдат определени като напълно демократични, а 45 страни са преминали към диктатура през 2025 г. Приблизително 70% от населението на света, което контролира почти половината от брутния вътрешен продукт, се управлява от автократи.

САЩ официално престанаха да се интересуват от заслугите към демокрацията на правителствата, които избират да подкрепят или да им се противопоставят. През юли държавният секретар Марко Рубио инструктира американските дипломати да се въздържат от изразяване на мнение за „справедливостта и почтеността“ на изборите в други държави, както и за „демократичните ценности“ на други страни или липсата им.

Администрацията на Доналд Тръмп не е виновна за възхода на автокрациите. В бившите демокрации тази тенденция се корени в популярното разочарование на хората от традиционните елити. Но е обезкуражаващо да се наблюдава как Вашингтон се отказва от всяка преструвка, че се интересува от човешките права и върховенството на закона. Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия е добре дошъл в Белия дом. Семейство Тръмп се радва на изключително рентабилни търговски отношения с репресивните диктатури в Персийския залив.

Десни националисти може би ще успеят да дойдат на власт в някои големи и важни европейски страни, като това развитие се дължи отчасти на разочарованието от масовата имиграция, отчасти на икономическата стагнация. Избраните правителства не успяват да изпълнят желанията на избирателите, свързани най-вече с просперитет. На митинга Make Europe Great Again (Да направим Европа велика отново – бел. ред.) в Мадрид през февруари м. г. присъстваха представители на крайната десница от целия континент.

В следващите години към любимеца на Тръмп Виктор Орбан, управляващ Унгария, може да се присъединят на власт Жордан Бардела или Марин льо Пен във Франция и вероятно Найджъл Фараж във Великобритания. Белият дом насърчава крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

По-голямата част от Африка и Близкия изток се управляват от ръководители, които не допускат истински оспорвани избори. Партньорствата между нелиберални държави процъфтяват. През септември китайският президент Си Дзинпин застана на подуим в Пекин редом с Путин и севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Последният, който ръководи страна, управлявана като концентрационен лагер, е пионер в използването на престъпността за финансиране на режима си – от фалшифициране на валута до интернет измами, онлайн отвличания и безразсъдни продажби на оръжие.

Сред братството на диктаторите такива източници на приходи са се превърнали в нещо обичайно. Мнозина смятат всички активи на своите страни, особено минералните ресурси, за лична собственост. Богатството преди време беше само страничен продукт на тиранията. Хитлер, Мусолини, Франко и комунистическите лидери от ерата на Студената война живееха достатъчно комфортно и постигнаха някои печалби – в случая на Хитлер от авторски права върху негови произведения. Но идеологията и мегаломанията бяха движещите сили на амбициите им.

Днес, докато много автократи прокламират загрижеността си към обикновения човек, те го правят основно заради парите. Путин, създател на мафиотска държава, е един от най-богатите хора на планетата. Много лидери на африкански и близкоизточни страни са невъобразимо богати, а състоянието им често се управлява от западни банкери и адвокати, включително някои от най-големите имена на Wall Street и Ситито в Лондон.

Централният въпрос е дали възходът на автократите е обратим. Историкът Стивън Коткин, биограф на Сталин, твърди, че силните мъже на света са много по-слаби, отколкото изглеждат, отчасти защото репресията е враг на икономическия и технологичен напредък.

В есе в последния брой на Foreign Affairs той пише, че авторитарните лидери страдат от „изтощителна неспособност, произтичаща от корупция, шуробадженащина и прекомерни амбиции“. Коткин твърди, че тяхното напредване може да бъде спряно, ако западните демокрации проявят куража, който им е липсвал, когато например през 2001 г. са приели Китай в Световната търговска организация, а по-скоро чрез инерцията си пред лицето на руските продажби на санкциониран петрол и газ за стотици милиарди долари за Китай, Индия и Турция.

Коткин вярва, че САЩ ще избегнат превръщането си в диктатура, тъй като в основата на страната се намира огромна, невероятно успешна икономика на отворения пазар. В страната няма елементи на репресивния апарат, характерен за Русия, Китай, Иран, Северна Корея.

„САЩ периодично се преоткриват и обновяват, понякога дълбоко, и трябва да го направят отново“, заключава той. „Авторитарните им противници проявяват дързост и решителност, но естеството на техните режими винаги предлага добра възможност“, допълва той.

Възхищавам се на оптимизма на Коткин. Никой от нас не трябва да се отчайва. Но не мога да споделя увереността му. Сигурно е, че тирании като тази на Путин в Русия някой ден ще паднат. Но изглежда съмнително, че ще бъдат заменени от нещо или някой по-добър. По-вероятна изглежда появата на ново поколение диктатори. Никой не тъжи за падането на Николас Мадуро във Венецуела, но много от нас се страхуват от това, което може да дойде след него, и е малко вероятно резултатът да е демокрация.

Що се отнася до Америка, до Тръмп стоят най-близките му съюзници – технологичните гиганти, сред които Илон Мъск е само най-видимият. За нас, европейците, изглежда ужасяващо, че правителството се съюзява с Мъск и други като него, отхвърляйки като „цензура“, контрола върху онлайн съдържание, което заплашва психичното здраве на бъдещите поколения.

Администрацията се присъедини към „Великолепната седморка“ на технологичните компании, които разполагат с по-голяма власт от повечето национални държави в борбата срещу регулаторния контрол на изкуствения интелект. Оръжията им – инструментите и съдържанието, които технологичните магнати продават, са може би по-опасни от ядрените оръжия, тъй като са използваеми. Всъщност, те се използват ежедневно по целия свят.

Но съм напълно съгласен с Коткин, че САЩ все още могат да бъдат спасени от авторитаризма. Но за това ще е необходим нов президент, който да има волята да разбие технологичните гиганти, както направи Тедор Рузвелт, когато смаза индустриалните монополи в САЩ в първите години на 20-и век.

Освен това американската правосъдна система трябва да бъде освободена от предубеденост и корупция. Пред 2015 г. група правни изследователи анализираха решения на Върховния съд на Венецуела от предходното десетилетие и установиха, че той е постановил 45 474 решения, всички в подкрепа на диктатора Уго Чавес, който беше определил състава му. Звучи ли ви познато?

САЩ не могат и не бива да се стремят към промяна на режими в чужбина, опитът и предпазливостта показват, че това е извън техните възможности. Но могат да възвърнат авторитета си като пример за свобода и справедливост. Добро начало за американските банки и адвокатски кантори заедно с техните европейски колеги би било да се откажат от системното съучастие в дейностите на тирани.

Що се отнася до управлението на Запад, почтените политици и държавни служители, които все още съществуват, са изправени пред огромно предизвикателство – да убедят избирателите, че демокрацията остава най-малко лошата система на управление, че автократите са неизменно врагове на народа независимо как се представят, и че през 2026 г. все още си заслужава да се борим за ценностите на цивилизацията.