Новият етап на "Един пояс, един път" демонстрира как Китай се адаптира геополитически

Китайската програма „Един пояс, един път“ не залязва, въпреки че мнозина от известно време предричат ​​преждевременния ѝ край . Далеч от свиване, емблематичният план за отпускане на заеми на президента Си Дзинпин се адаптира и по този начин става все  по-трудно да му се противодейства, пише Bloomberg.

Той се измества от финансиране на мегапроекти към превръщането си в дългосрочен партньор за развитие, особено за бързо развиващите се икономики в Глобалния Юг. Вашингтон и неговите партньори не могат да си позволят самодоволство, ако искат да останат релевантни в страни, които ще стимулират растежа в бъдеще.

Актуални данни показват новия обхват на Китай. Ангажираността за миналата година достига най-високото си ниво от началото на инициативата през 2013 г. Програмата отчита строителни договори на стойност 128 млрд. долара и инвестиции на стойност около 85 млрд. долара. Само проектите, свързани с енергетиката, достигат близо 94 млрд. долара, повече от два пъти спрямо предходната година.

Също толкова важно, колкото и водещата цифра, е къде отиват парите. Инвестициите все повече се концентрират във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), вериги на доставка на батерии, преработка на минерали и промишлено производство. Тези сектори спомагат за укрепване на устойчивостта на веригите на доставка, които са приоритети за Пекин, докато се опитва да надделее в съперничеството си с Вашингтон.

Африка, по-специално, се очертава като водеща дестинация, като Нигерия и Република Конго са сред основните получатели на китайски средства. Китай съчетава тези инвестиции с разширен достъп до търговия. В събота Пекин обяви нулеви мита по внос от 53 африкански държави, считано от 1 май. За правителствата, търсещи растеж и възможности за огромното си население, тази комбинация е трудна за игнориране, особено когато търговската политика на САЩ е толкова непредсказуема.

Неотдавна много анализатори и западни правителства вярваха, че Пекин може да ограничи инициативата. И все пак, след забавянето ѝ по време на пандемията, активността се възстанови през последните няколко години. Тази нова фаза сигнализира за увереността на Китай във време на търговски търкания със САЩ и нарастваща предпазливост относно амбициите на Пекин.

Инфраструктурата и търговията никога не са само бетон или търговия. Тези взаимоотношения, когато се изпълняват добре, създават взаимозависимост. Обновената версия на „Един пояс, един път“ помага на Китай да се справи с по-широката геополитическа несигурност.

Когато Си Дзинпин за първи път очерта идеята си за нов Път на коприната през 2013 г., той я представи като проект за свързаност. Амбицията му беше да се изградят пътища, железопътни линии, пристанища и електроцентрали, които да свързват Китай с Евразия, Африка и отвъд. В крайна сметка инициативата се разшири до повече от 150 държави и надхвърли 1 трлн. долара в сделки.

Но този ранен етап беше белязан както от противоречия, така и от ограничения мащаб. Планът беше критикуван относно устойчивостта на дълга  и екологичните щети - обвинения, които Пекин отхвърля.

Най-новото въплъщение на програмата е по-целенасочено – и в много отношения по-стратегическо. Това е необходимо. Въпреки перспективата за сближаване през следващите месеци, когато се очаква Си да се срещне с  президента на САЩ Доналд Тръмп, натискът се простира отвъд търговията. Военната модернизация на Китай и подкрепата му за Русия засилиха подозренията, като западни представители заявиха, че Пекин е увеличил подкрепата си за войната на Москва в Украйна през миналата година. В страната растежът е бавен, а вътрешното търсене остава ниско.

На този фон едва ли е изненадващо, че Пекин настоява за по-тесни връзки с Глобалния Юг. За западните правителства това представлява по-сложно предизвикателство от първата фаза на „Един пояс, един път“. Тези, които продължават да го представят предимно като дългов капан, водят битката от вчерашния ден. Пекин е коригирал модела си. Нито пък целта трябва да бъде самоограничаване. По-реалистичната цел е да се предотврати превръщането на програмата в единствената възможност.

Това означава да се правят две неща едновременно: да се предложи партньорство на държавите от Глобалния Юг, като същевременно се засили фокуса върху стратегически сектори като минерали, цифрова инфраструктура и енергийни системи. Тази задача става все по-належаща, тъй като Вашингтон намалява разходите за развитие и преразглежда отвъдграничните си ангажименти, създавайки пропуски, които Пекин бързо запълва.

Има области, в които стратегията на Китай остава уязвима и правителствата биха постъпили разумно, за да ги подчертаят, докато Пекин напредва. Опасенията относно прозрачността остават, както показа случаят с индонезийския проект за високоскоростна железопътна линия „Джакарта-Бандунг“, със забавяния и превишаване на разходите. 

Възраждането на „Един пояс, един път“ не показва, че икономическият модел на Китай е неудържим. Но показва, че Пекин не се оттегля от глобалните си стремежи, а само се адаптира.