Израел се превърна в не съвсем тайното оръжие на Америка

Продължаващата война срещу Иран повдигна редица важни въпроси: доколко въздушната мощ сама по себе си може да постигне смяна на режима, етиката и ефективността на насочването към иранските лидери, въпросът колко щети ще причини войната в региона и какви ще бъдат ефектите ѝ по света. Но до голяма степен е пренебрегнат историческият факт: възникването на пълноценен военен съюз между Израел и САЩ, пише Хал Брандс за Bloomberg.

Този съюз е постепенен, двупартиен успех на американската политика. Той може да предвещава бъдещето на американските алианси по света. Свързвайки по-тясно регионален военен хегемон и глобална суперсила, този съюз поставя Америка и Израел в командна позиция да преначертаят Близкия изток.

Обратно на общото схващане, САЩ и Израел невинаги са били толкова близки. Вашингтон принуди Израел да прекрати войната си срещу Египет на Гамал Абдел Насър през 1956 г. Силно партньорство възникна едва през 70-те години, когато САЩ се нуждаеха от добре въоръжени регионални „шерифи“ - Бразилия, Иран, Израел, Южна Африка и други - за да смекчат глобалната си намеса.

Американските оръжия помогнаха на Израел да оцелее във войната от Йом Кипур срещу Египет и Сирия през 1973 г. Гаранциите за сигурност от Вашингтон за Израел - и законово задължените доставки на оръжие - само станаха по-солидни с времето. Но страхът от обидата на арабските противници на Израел и настояването на страната да може да се защитава сама означаваха, че двете държави почти винаги запазваха дистанция при военни операции.

През 1991 г. САЩ се опитаха да държат Израел извън Войната в Персийския залив срещу Ирак на Саддам Хюсеин, за да не се разпадне коалицията, включваща десетки страни, включително арабски държави. Израел никога не се включи във войните на Америка след 11 септември срещу Ирак или „Ислямска държава“. През последното десетилетие обаче заплахата, представлявана от Иран и неговите регионални представители, както и подобряващите се отношения между Израел и неговите бивши арабски противници, преобразиха отношенията между САЩ и Израел.

По време на първия мандат на американския президент Доналд Тръмп дипломатическите споразумения за нормализиране на отношенията с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн отвориха пътя за по-тясно сътрудничество между Израел и Централното командване на Пентагона. След атаките от 7 октомври президентът Джо Байдън изпрати американски военни кораби, за да подкрепи възпиращата сила на Израел в момент на екзистенциална травма.

Следващата година американските сили помогнаха за отбраната на Израел срещу ирански дронови и ракетни атаки, с кооперация от Саудитска Арабия и други регионални държави. По време на втория мандат на Тръмп САЩ и Израел преминаха към настъпление.

Двете страни разгромиха Иран през юни 2025 г.: Израел унищожи системите за командване и контрол, противовъздушната отбрана и ракетните способности на страната, оставяйки на Тръмп да довърши войната с нападение над ядрените ѝ съоръжения. Но настоящият конфликт доведе до изцяло ново ниво на сътрудничество.

Американски и израелски официални лица методично планираха комбинирано настъпление, целящо да унищожи иранското ръководство и да парализира армията му. Израелски и американски агенции споделят чувствителна разузнавателна информация за целите. Американски самолети и танкери оперират от израелски бази. Американска ударна група с носач, снабдена с офанзивни и защитни способности, е разположена край израелското крайбрежие. Израелците извършиха целеви убийства на ирански лидери, което може да нарушава американските законови забрани. Други форми на сътрудничество вероятно остават скрити от обществеността.

Тази война, следователно, е представяне на пакт, който обединява израелската твърдост и склонност към риск с глобалния обсег на Америка. И както при всеки съюз, тук има и напрежение.

С времето администрацията на Байдън стана по-критична към поведението на Израел в Газа. В началото на 2025 г. решителността на Израел да нанася удари провали опитите на Тръмп за ядрено споразумение с Техеран. Партньорството може да бъде изпитано и в настоящата война.

Израелските официални лица може да предпочетат по-дълъг конфликт от няколко седмици, които Тръмп предвижда, с цел да нанесат по-постоянни - може би фатални - щети на военната мощ и управляващия режим на Иран. Тръмп може все още да търси по-ранен изход, тъй като цената на войната - в жертви, икономически щети и изчерпване на боеприпаси - се увеличава.

В дългосрочен план политиката на съюза е несигурна предвид критиките към Израел. Засега обаче съюзът представлява двупартиен успех - точно такова приятелство, каквото Тръмп си представя.

Израел е мултипликатор на силата, а не безплатен „ползвател“. Той притежава огромни военни, разузнавателни и технологични способности. Не е чудно, че администрацията на Тръмп го е нарекла „модерен съюзник“. Това е пример, към който трябва да се стремят другите страни - не само в Близкия изток, но и в целия свят - които търсят подкрепата на САЩ.

От друга страна, същите тези способности дават на Израел възможност да действа самостоятелно, дори когато Вашингтон се противопоставя: колкото по-способен е съюзникът, толкова по-независим е той.

Израелската решителност понякога притеснява арабските страни - вижте удара по ръководството на „Хамас" в Катар миналата есен. Но американско-израелският съюз все пак създава мощен полюс на привличане: в един несигурен регион, в чий отбор бихте искали да бъдете?

Фактът, че раненият Иран е нанесъл удари срещу арабските си съседи с ракети и дронове, само подсилва този аргумент. След като този конфликт приключи, Тръмп със сигурност ще се опита да постигне по-дълбока арабско-израелска интеграция. Ако успее, този мощен съюз между САЩ и Израел може да се превърне в ядрото на още по-мощна коалиция, която ще определя тона в Близкия изток в следващите години.