М. Маринов: Всяка криза на финансовите пазари напомня, че е добре да имаме мултифондове

За дванадесета поредна година конференцията Investor Finance Forum ще събере на едно място експерти от банковия, финансовия и финтех сектор, капиталовите пазари, фондовите борси и регулатори. Най-голямото събитие на финансовата и инвестиционна общност в региона, което икономическият сайт Investor.bg организира, ще се проведе на 7 ноември в "Интер Експо Център". Подробности за програмата и участниците в събитието ще откриете ТУК, където може да се регистрирате безплатно за присъствие на място.

За развитието на пенсионната система у нас и как пенсионните фондове подготвят портфейлите си за геополитическите рискове и за посрещане на евентуална рецесия разговаряме с Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, който ще участва във форума.

- Г-н Маринов, наскоро Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) призова за ръст на вноската за осигуряване във втория пенсионен стълб. В момента тя е 5%. С колко трябва да се увеличи според вас и какви са очакваните ефекти?

Мисля, че по-скоро БАДДПО припомни, че преди години, в законодателството беше предвидено размерът на вноската да достигне 7%, а не както е в момента - 5%. Покрай множеството други промени в държавата обаче, това беше забравено. Заложените още тогава 7% вноска биха осигурили по-висока пенсия след пълния срок (30-40 години) на осигуряване.

- Друго предложение е свързано с промени в законодателството за въвеждане на мултифондове. Какви биха били позитивите от мярката?

Мултифондовете не са ново предложение за усъвършенстване на пенсионния модел във втория стълб. Преди 15 години идеята беше официално представена в България. Бяха поканени експерти от други държави, които да споделят своя опит. В тази насока бяха подготвени и законодателни промени, но, за съжаление, все още не са приети. Всяка криза на финансовите пазари обаче ни припомня колко по-добре би било да имаме мултифондове. Отчитайки възрастта и предпочитанията на клиентите към не толкова консервативни инвестиции, ще им се дава възможност да избират варианти, които в бъдеще да им осигурят по-добра доходност.

- Наскоро Народното събрание одобри паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП), придобил популярност като "европейска пенсия". Как това ще промени пазара на пенсионно осигуряване у нас?

Нека имаме предвид, че ПЕПП е европейски регламент и Народното събрание по-скоро конкретизира детайлите около приложението му в България. Доста добра работа беше свършена и от Министерство на финансите и БАДДПО за институционализирането на този продукт у нас. Вземайки предвид множеството тежести, вменени от Регламент,а и това, че продуктът е индивидуален и доброволен, то сериозна промяна на пазара на пенсионно осигуряване у нас, но и в Европа, е трудно да си представим. Особено отчитайки факта, че пазарните участници, дори и най-големите, не са заявили желание да участват.

Мирослав Маринов

Мирослав Маринов завършва висшето си образование в УНСС със степен магистър, специализация „Корпоративни финанси“.

През 1999 г. започва работа като финансов аналитик в дирекция „Финанси и счетоводство“ на ПОК „Доверие“. В началото на 2000 г. е назначен за вътрешен одитор, а от месец април 2001 г. е директор на дирекция „Финанси, счетоводство и инвестиции“. През 2008 г. заема поста заместник главен изпълнителен директор и главен финансов директор. През 2012 г. е избран за член на Управителния съвет, а впоследствие и за изпълнителен директор на компанията.

През 2020 г. е отличен с наградата „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“ на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

- Преди две години законодателството регламентира фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове - изплащат се три вида пенсии - пожизнена пенсия за старост, разсрочено и еднократно изплащане на средствата по индивидуалната партида на всеки осигурен. Какви са рисковете и предизвикателствата към днешна дата?

Да, изминаха вече две пълни години от регламентиране на фазата за изплащане и нейното реално приложение. Това определено е ключов момент в развитието на пазара и доказателство за неговата зрялост и устойчивост. Следва да се отдаде заслуженото на Комисията за финансов надзор и на гилдията, които успяха да създадат необходимите правила и организация за безпроблемна работа. Предстои преглед и оценка на дейността, но до момента има идентифицирани само определени области за подобрение, без сериозни рискове и предизвикателства.

- Отново преди две години влезе в сила и новият механизъм за редукция на индивидуалния коефициент при пенсиониране, с промени в Кодекса за социално осигуряване. Какви са ефектите от мярката?

Новият механизъм за индивидуалния коефициент, както и по-точна оценка на приноса, са положителна стъпка за връщане на справедливостта. В дългосорочен план ползите не се ограничават единствено до самите лица, но са и за цялата пенсионна система, включително за първия стълб и косвено - за държавния бюджет. Разбира се, има и други несправедливости, които трябва да се отстранят. Сред тях е отчитането, че ползваното съотношение на вноските в първи и втори стълб не държи сметка за дефицита в първия стълб.

- Геополитическата нестабилност се завърна на финансовите пазари. Как сътресенията въздействат върху активите на пенсионните фондове в България?

Честно казано, последните години тази нестабилност ни съпътства неизменно и за нея има множество причини. Ако погледнем назад във времето, ще видим някои от тях, сред които са президентът Тръмп и неговата политика, Covid вълната, парализирала цялата планета, войната на Русия срещу Украйна, а сега и избухналият пореден военен конфликт в Близкия изток. Предвид това, че активите на пенсионните фондове са широко диверсифицирани, а светът, през последните години, стана все по-свързан, почти няма сътресения, които пряко или косвено да не влияят на оценката на активите. Важно е да успокоим хората, отбелязвайки, че независимо от турбуленциите, добрият избор на активи, в средносрочен и дългосрочен план, няма как да не се отплати.

- Как пенсионните фондове подготвят портфейлите си за посрещане на евентуална рецесия?

Данните към края на септември сочат активна алокация в посока на увеличаването на дела на облигациите и то най-вече държавни, особено при тези атрактивни доходности. Очакванията са за достигане на пик на лихвите на централните банки, а евентуалната рецесия, при овладяна инфлация, ще е съпътствана с бъдещо намаление на лихвите.

- Какви са очакванията за доходността на пенсионните фондове в България към края на годината?

Точно поради гореспомената волатилност и геополитика отговорът на този въпрос би бил различен, дори и само с няколко месеца разлика. Все пак, независимо от отново трудната и изпълнена с предизвикателства година, ще можем да отчетем позитивна доходност, средно за пазара, но и за всеки пенсионен фонд поотделно.

- Механизмът на пенсионната система в България е такъв, че ако се осигуряваме на ниски доходи, няма как да очакваме високи пенсии. Успяхте ли да изградите разбиране за тази връзка през годините?

Този механизъм и взаимовръзка не са наше изобретение. Той е логичен, закономерен и справедлив. Вероятно у нас утежняващ елемент е и това, че все още не е преодоляно усещането и нагласата, че някой друг ни е длъжен и в крайна сметка трябва да се погрижи за нас, било то поради криза, земетресение, наводнение, суша или поради друга причина. За съжаление, често сме свидетели точно на такъв тип поведение и навици, които трудно, но неминуемо ще бъдат преодоляни, след като все повече хора осъзнават личната отговорност за своето бъдеще.