Малко над 3,7 милиона са българите в трудоспособна възраст в края на 2024 г.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2024 г. е над 3,7 милиона, или 58,5% от населението на страната. Мъжете са 1,97 милиона, а жените – 1,79 милиона. Това съобщи заместник-председателят на Националния статистически институт (НСИ) Свилен Колев по време на конференцията „Европа е с мен“.

Българите над трудоспособна възраст са 1,7 милиона души (26,4%). Под трудоспособна възраст са 971 хил. души, което е 15,1% от населението на България.

Населението в края на 2024 г. в България е 6 437 360 души, като в сравнение с 2023 г. населението намалява с 8121 души или с 0,13%. Отчита се намаление с 2 512 500 души в сравнение с 1985 г., каза Колев.

В България безработицата е една от най-ниските в Европейския съюз, като към август 2025 г. е 3,6%, съобщи още зам.-председателят на НСИ. Отчита се, че у нас младежката безработица е по-голяма – около 15%, докато в Европа е 14%.

Сред препоръките на НСИ за повишаване на заетостта са политики и програми, насочени към жени в отпуск за отглеждане на дете с оглед поддържане на ниво на квалификация за периода извън активното участие в пазара на труда. Друга препоръка е осигуряване на стимули за завръщане на българи от чужбина. Кампании за запознаване на неактивните лица с трудови и осигурителни права и съответните им ползи е друга мярка, посочена от Свилен Колев.

Около 20% от европейското население в работоспособна възраст остава извън пазара на труда. Това са около 50 милиона души - предимно жени, хора на възраст между 55 и 64 г. и мигранти, каза Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България.

Чобанова посочи, че според последния доклад на ЕК за заетостта са посочени четири пречки за включване в пазара на труда. Сред тях е непропорционалният дял на неплатения труд, който жените полагат. Ранното пенсиониране също се посочва като предпоставка за една от групите да остава извън пазара на труда. Слабите езикови умения на мигрантите и непризнаването на техните квалификации също са сред причините за изключване от трудовия пазар. Хората с увреждания се сблъскват с тромави процедури при наемането им на работа и често недобре адаптираната работна среда, отбеляза също Чобанова. По думите ѝ вече се обмислят промени за посочените социални групи, за да се изпълни и целта на Европа - до 2030 г. да има равнище на заетост от 78%.

Сред мерките са гъвкави схеми на работа, а по-възрастните работещи поетапно да се пенсионират. Предвиждат се и обучения и професионално ориентиране. За мигрантите ключово е владеенето на езици и подкрепа за търсене на работа и по-лесното издаване на разрешителни, заяви Чобанова.

ЕК подготвя инициатива за преносимост на уменията и има за цел да предложи общи правила за признаване на квалификацията от трети държави, съобщи Чобанова.

Европейското общество застарява, като до 2050 г. демографските промени могат да свият работната сила в Европа с 18 милиона души, каза още Чобанова относно демографската картина на Стария континент. По думите ѝ такъв сценарий би се отразил върху конкурентоспособността, растежа и стабилността на социалните и пенсионните системи.

През последната година безработицата в ЕС е ниска. Въпреки това много малки и средни предприятия посочват като проблем недостига на работна ръка, отбеляза също ръководителят на Представителството на ЕК в България. Демографските промени са дългосрочна тенденция и те притискат трудовия пазар, затова трябва да се работи целенасочено, обобщи експертът. (по БТА)