ЕС е изправен пред предизвикателен газов летен сезон с геополитически привкус

Краят на зимния сезон в Европейския съюз (ЕС) дойде с по-празни от обичайното газохранилища, което обещава и предизвикателства през лятото, когато обичайно се нагнетява природният газ. По данни на Gas Infrastructure Europe (GIE) европейските газохранилища са пълни до средно 34% от капацитета си, а някои държави вече са започнали да нагнетяват по малко. Данните за България са, че газохранилището в Чирен е пълно до 34% от капацитета си. Въпреки това в сутрешната търговия на нидерландската борса TTF на 25 март цените тръгнаха надолу в очакване на резултатите от преговорите между САЩ и Русия за края на войната в Украйна.

Търговията се извършва при около 41 евро за мегаватчас, или с близо 2% по-ниско спрямо цената при затварянето на сесията в понеделник (24 март). Газът поскъпна след данните за мащабен пожар в газоизмервателната станция "Суджа", която от май 2022 година е единственият път на транзита на руския газ през Украйна. Преговорите между САЩ и Русия в Рияд продължиха 12 часа и се чака съвместно изявление на Белия дом и Кремъл, но вероятно то ще бъде публикувано след съгласуване с украинската страна.

Газовите пазари в Европа все още реагират на новини, свързани с руския газ, макар че по данни на Европейската комисия (ЕК) значението му намалява съществено - от 40% от общия внос на газ през 2021 година (преди началото на войната в Украйна) до 8% през 2023 година. През миналата година има леко увеличение, свързано и с покупките на руски втечнен газ, но количествата са далеч от "добрите години" на "Газпром". Загубата на европейския пазар коства сериозни проблеми за газовия гигант, който отбеляза загуба от 13 млрд. долара за 2024 година.

В последните месеци Европа разработи алтернативи и вече разчита на доставки на втечнен газ от различни източници, макар че основните количества идват от САЩ - 55% от износа на американски газ се пада на Европа, посочва Forbes.

Изданието обръща внимание на нови европейски източници на газ - едно от най-големите находища в последно време Neptun Deep в крайбрежието на Румъния, в близост до акваторията на България. Находището трябва да влезе в експлоатация през 2027 година и да допринесе за разнообразяването на доставките на газ за Европа. Преди дни и българският министър енергетиката Жечо Станков отбеляза, че България трябва по-активно да търси газ в своите води в Черно море въпреки липсата на инвеститорски интерес към подобни проекти.

Унгария вече заговори за покупки на румънски газ, а външният министър Петер Сиярто заяви, че това е единствената реална възможност за диверсификация, макар че Унгария е част и от проекта Вертикален газов коридор, който започва от терминалите за втечнен газ в Гърция, през България, Румъния, до Централна Европа, както и до Молдова и Украйна.

Преди дни по време на форума на Investor.bg Energy of Tomorrow директорът на ICGB Теодора Георгиева коментира, че за съжаление, пазарен интерес към разширяването на капацитета на това трасе няма, а в случай на криза, то ще е ключово за доставките на газ в региона. Тя призова за алтернативни начини за финансиране на плановете за увеличаване на капацитета на тръбите от 5 млрд. куб. метра годишно до 10 млрд. куб. метра.

Според Forbes политическата нестабилност в Румъния също може да се окаже един от факторите, които да спрат доставките на румънски газ към останалите части на ЕС. Плановете са страната да се превърне в износител, след като задоволи вътрешното потребление. Но сред крайната десница в страната битува мнението, че разработването на проекта противоречи на националните интереси, а сред крайнолевите - че има риск за околната среда от разработването му.

Анализаторите от Forbes отбелязват, че реално проектът наистина може да крие политически риск за партиите в страната на фона на проблемите с руската пропаганда при президентските избори в края на миналата година. Румъния като износител на газ би ограничила още повече влиянието на руския газ в Европа.

А за завръщането на руския газ се говори активно, макар че много анализатори са категорични, че Русия е загубила имиджа си на партньор, на който може да му се има доверие. Това си личи и по реакциите на газовите пазари на новините от Русия, особено след промяната в политиката на САЩ по отношение на войната в Украйна. Позицията на Вашингтон обаче изглежда малко неясна по отношение на газа - от една страна, американският президент Доналд Тръмп заплашва с нови мита и санкции за държави, които не купуват американски петрол и природен газ, а от друга - се говори за желанието на Вашингтон да поднови проекта "Северен поток".