Бавната смърт на руския петрол

Русия поддържа войната си в Украйна, като продължава да изнася петрол. Сега, след повече от три години и половина конфликт, изворът бавно започва да пресъхва, пише Wall Street Journal.

Цената на войната и западните санкции затрудняват извличането на петрол от вече намаляващите резервоари на Русия. Някои прогнози сочат спад на производството от поне 10% до края на десетилетието, което поставя икономиката на Кремъл и петродоларите, на които тя се основава, в опасност.

От началото на войната в Украйна Москва запазва производството и износа на петрол относително стабилни, като се съсредоточава върху поддържането на съществуващите находища вместо върху проучването на нови. Но по-дългосрочните перспективи са мрачни. До една трета от бюджетните приходи на Русия идват от печалбите от енергийния сектор и този дял вероятно ще се свие, тъй като производството се забавя.

Още преди войната много от находищата на Русия от съветската епоха, главно в Западен Сибир и областта Волга-Урал, започнаха да се изчерпват, което принуди петролните компании да се обърнат към по-трудно достъпните находища на суров петрол в Арктика и Сибир.

За да подобрят шансовете си, руските гиганти планираха да експлоатират шистови формации в Сибир, използвайки техники, разработени в Тексас и Северна Дакота, но войната им попречи. Санкциите забраниха достъпа до необходимата технология за добив, а правителството повиши данъците върху петролните компании, за да подкрепи военните си усилия. Работниците бяха привлечени на фронта с изгодните възнаграждения за войници, докато други в боеспособна възраст загинаха  в битка или напуснаха страната, като всички тези фактори доведоха до недостиг на квалифицирани специалисти в отрасъла.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп засили натиска върху Кремъл да спре нашествието си в Украйна. Но дори малко вероятният бърз край на войната и на санкциите, които според анализаторите вече са върнали сектора години назад, няма да реши всички проблеми на Русия.

„Добивът на петрол от земята е по-труден и по-скъп, но влошаващата се ресурсна база означава, че трябва да се работи все по-бързо всяка година, само за да се запази статуквото“, коментира Матю Сейджърс, експерт по Русия в S&P Global Commodity Insights. „По същество това е дълго и бавно сбогуване с руския петрол“, допълва той.

Изчерпващи се ресурси

Делът на петролните запаси на страната, определени като трудни за добив, ще се увеличи до 80% до 2030 г. спрямо 59% сега, сочат данни на руското министерство на енергетиката. „Това означава, че капиталовите и оперативните разходи за извличането на този ресурс от земята ще нараснат“, заяви заместник-министърът на енергетиката Павел Сорокин на конференция миналата година.

„Златната ера на гигантските конвенционални петролни находища на Русия е в миналото“, казва Дария Мелник, вицепрезидент по проучванията в консултантската компания Rystad Energy.

Най-богатите нефтени находища на Русия са съсредоточени в Западен Сибир и област Волга-Урал, които традиционно съставляват по-голямата част от производството на суров петрол в страната. Но и в тези области петролът бързо се изчерпва.

Надеждите на Русия за производство се крепят на огромните залежи в Арктика, но крайните климатични условия и неблагоприятната геология правят добива скъп и бавен. Санкциите също пречат на разработването на нови находища в Сибир.

С намаляването на петролните запаси има все по-малко места, където да се търсят жизнени алтернативи на фона на нарастващите разходи и липсата на инструменти.

Липса на инструменти

Разработването на петролни находища, добиването и транспортирането на суров петрол изискват огромна гама от високоспециализирано оборудване, но Русия не разполага с голяма част от него поради санкциите.

Тя не разполага с най-новия софтуер за анализ на данни от скали и кладенци, за да определи къде и колко петрол има и как да го извлече от земята. Дори ако руските петролни компании разполагат с такива компютърни програми, от 2022 г. на много от тях е забранено да ги актуализират, което в много случаи ги прави неизползваеми, казват анализатори.

На руските оператори липсват и някои сензори, вградени в сондата, които предават информация в реално време за скалните пластове, течностите и позицията на сондата. Миналата година Александър Дюков, главен изпълнителен директор на петролния производител „Газпром Нефт“, заяви, че на компанията липсват 22 елемента, необходими за добив и рафиниране на петрол. Компанията си е поставила за цел да преодолее недостига до 2027 г.

Русия също така не разполага с достатъчно танкери, подсилени за плаване в ледови условия, които да могат да превозват петрол и газ от Арктика, тъй като западният контрол върху износа е блокирал достъпа до кораби, ключови компоненти и технологии, произведени в чужбина. Някои азиатски корабостроителници, включително в Южна Корея, световен лидер в сектора, отмениха руски поръчки за такива кораби, а местните корабостроителници досега не успяват да заместят бързо този капацитет.

Нарастващи разходи

С намаляването на запасите от суров петрол в Русия цената на добива на всеки барел нараства. Причината за това е, че останалото в резервоарите става физически по-труднодостъпно и следователно по-скъпо за добив.

Но това е само геологията.

Войната увеличи разходите. Западните санкции означават, че придобиването на оборудване, често чрез трети страни, е по-скъпо. Кризата с работната ръка повиши заплатите на служителите в петролния сектор, например, както и цените на твърди материали като пясък, който се изпомпва в сондажните кладенци, за да се поддържат отворени пукнатините и да се позволи изтичането на петрол и газ.

„Всичко е по-скъпо“, казва Сейджърс. „Целият този натиск в страната затруднява много Русия да увеличи производството дори в краткосрочен план“, допълва той.