Парламентът прие при "особени обстоятелства" възможност за продажба на "Лукойл Нефтохим"

Спорните промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, внесени по спешност в Народното събрание тази сутрин (7 ноември), бяха одобрени на първо и второ четене в едно и също заседание. Това е позволено от правилника на парламента, но по време на заседанието остана съмнение, че днешното позоваване е в нарушение на правилата, защото по време на дискусиите на първо четене от "Възраждане" обявиха, че ще направят предложения за промени между двете четения.

В крайна сметка съществени промени бяха направени, включително и от вносителите, и те бяха изчетени в пленарната зала. От опозицията възразиха, че това не са "редакционни поправки", а пренаписване на предложенията, и изискват време за проверка и експертни мнения. Промените, внесени за 15 минути, колкото траеше почивката между двете четения, бяха гласувани без дискусии.

По време на дебатите на първо четене стана ясно, че текстовете са били дискутирани между енергийния министър Жечо Станков и американския му колега Крис Райт и са одобрени от Службата за контрол на чуждестранни инвестиции към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) и Белия дом. Това съобщи депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на комисията по бюджет Делян Добрев. По-късно обаче от опозицията попитаха дали и направените редакционни поправки също са съгласувани.

Според Добрев текстовете са по "германския модел", по който Берлин получи дерогация за дъщерното дружество на "Роснефт". У нас се добавя само възможността активите на "Лукойл Нефтохим" да бъдат продавани, както и особеният управител да се увери, че средства няма да отиват в Кремъл, допълни още Добрев. Той намекна, че се готви план да бъде наета голяма компания от сектора "с репутация", която да управлява рафинерията - като например BP, Shell или голям търговец като Glencore.

На първо четене текстовете бяха одобрени със 130 гласа "за" от депутатите на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-НН, 71 "против" и двама въздържали се. "Величие" не участваха в дебатите и гласуванията.

Именно възможността за продажбата на активите, и то без административен и съдебен контрол, предизвика най-големи спорове в пленарната зала. От опозицията обявиха, че това е реална национализация на рафинерията в Бургас, за което България ще бъде съдена, а в същото време не носи никакви гаранции, че тя ще продължи да работи и горива ще има. Според един от вносителите – Станислав Анастасов (ДПС - Ново начало) възможността за обжалване на решението на особения управител от страна на собственика е премахната, за да не бъде бавена процедурата по евентуална продажба.

Йордан Цонев (ДПС-НН) също потвърди, че предложеното законодателство ограничава някои права, но допълни, че то защитава националния интерес "по особен способ". "Санкциите не са нещо, което някой иска, но войната е нещо, което никой не иска", заяви още той. Асен Василев (ПП-ДБ) коментира, че правно издържано е да се запише, че обжалване не отменя изпълнението на решението, но не и да бъде забранен съдебният контрол.

Председателят на комисията по енергетика Павела Митова ("Има такъв народ" - ИТН) заяви, че предложените текстове са дискутирани преди ден и одобрени от представители на управляващото мнозинство, министъра на енергетиката Жечо Станков и минстъра на правосъдието Георги Георгиев.

От МЕЧ и "Възраждане" заявиха, че България трябва да изкупи сама от "Лукойл" нейните активи в България на поискана от собственика цена, което ще гарантира, че рафинерията ще продължи да работи. 

Промените скоростно се придвижиха в Народното събрание - те бяха внесени в деловодството малко преди началото на работния ден, а заседанието на парламента беше забавено, за да се проведе извънредно заседание на енергийната комисия. Според представителите на опозицията заседанието се е провело по-рано от обявения час и те не са могли да участват в него. Енергийната комисия одобри предложението за "30 секунди", както обявиха депутатите, и то беше внесено извънредно в дневния ред на Народното събрание.

Текстовете ще влязат в сила след обнародване в "Държавен вестник", освен ако не бъдат върнати за преразглеждане от президента. От "Възраждане" съобщиха, че ще сезират Конституционния съд заради правните недостатъци на закона.

Спасяване на рафинерията или национализация

По време на дебатите вносителите на законопроекта посочиха, че мерките целят да запазят работата на рафинерията и след 21 ноември, когато ще влязат в сила санкциите на САЩ срещу "Лукойл", "Роснефт" и техните дъщерни дружества. Според тях текстовете са против прокарването на руски интереси в България и за спиране на финансирането за руската военна машина.

От ДПС-Ново начало обявиха, че отговорността, ако рафинерията спре работа, ще бъде на опозицията, която се опитва да бави одобрението на текстовете.

Оттам пък заявиха, че действията на управляващите целят само да бъде продадена рафинерията, а не да бъде гарантирана работата ѝ и осигурени горивата.

Депутатите обявиха още, че текстовете предвиждат национализацията на активите, което не се извършва никъде по света за руските активи. Според депутатите това ще бъде основание за редица арбитражни дела срещу България, ще има загуба на доверие към страната и отлив на инвеститори.

От ПП-ДБ обясниха, че това е опит да бъдат заобиколени санкциите на САЩ, което не се е получило по отношение на Gunvor, която беше определена за "марионетка на Кремъл". Очакванията са, че под управлението на особения управител ще бъде направена занижена оценка за активите на "Лукойл Нефтохим", по която по-късно ще бъде продадена рафинерията на определена вече компания. "Чакаме другата седмица да бъде съобщено кой е избран за особен управител", допълни още Радослав Рибарски.

От "Възраждане" обърнаха внимание на част от промените, които предвиждат да отпадне условието мандатът на особения управител да бъде за 6 месеца и да бъде удължен еднократно за още 6 месеца. Те поискаха това да бъде променено с предложение между първо и второ четене, но то беше отхвърлено от мнозинството. Депутатите посочиха още, че решенията на особения търговски управител не подлежат на административен и съдебен контрол.

В същото време решенията на собственика, докато дружеството е под контрола на особения управител, са нищожни.

По време на заседанието депутатите от опозиционните партии поискаха данни за резервите от горива, които по закон България трябва да има за срок от 90 дни, и заявиха, че страната има керосин за срок от не повече от седем дни. Направени са проверки на резервите, посочи Йордан Цонев и допълни, че правителството е напълно наясно, че криза с горивата ще го "помете", отговорно е към страната и има план за действие.