Санкциите започват да застигат дъщерни компании на "Лукойл" в Европа

Базираната в Швейцария търговска компания Litasco, която е част от структурата на "Лукойл" и е официалният собственик на "Лукойл Нефтохим", не може да намери танкери за превоз на петрола ѝ заради санкциите, които Великобритания наложи в средата на октомври, пише Ройтерс. Имаше колебания дали мерките на Лондон ще окажат ефект, но се оказва, че корабни компании, които са регистрирани в Обединеното кралство, са започнали да отказват да предлагат услугите си на руските "Лукойл" и "Роснефт". Има данни и за съкращаване на служители в Litasco, която обаче отказва да коментира информацията.

Източници на агенцията потвърждават, че проблемите за руската "Лукойл" се увеличават в последните дни. Заради наложените от САЩ на 23 октомври санкции основните купувачи Китай, Индия и Турция започват да отказват товари с руски петрол. В същия ден Европейският съюз (ЕС) одобри 19-ия пакет от санкции срещу Русия, в който се предвиждат мерки срещу "сенческия флот" на Русия и ограничения за втечнения газ.

Във Финландия банките започнаха да отказват да извършват плащания с Teboil - верига от бензиностанции, чийто собственик е "Лукойл".

Иракската държавна компания Somo пък е спряла да товари петрол на "Лукойл", добиван в местното находище в близост до град Курна, сочат още данните на Ройтерс. "Лукойл" притежава дял от 75% от проекта, разработван съвместно с North Oil Company. Добивът достига 480 хил. барела на ден.

Преди дни "Лукойл" съобщи, че е приел офертата на търговската компания Gunvor - четвъртия по големина търговец на петрол в света, за международните си активи. Сделката трябва да получи одобрението на американските власти, за да излязат дърщерните компании от списъка със санкциите. Собственикът на компанията е шведският милиардер Торбьорн Торнквист.

По време на конференция в Абу Даби той коментира, че санкциите създават безпрецедентна ситуация на петролните пазари - има огромни количества петрол на съхранение, част от които - по танкерите. Ако санкциите отпаднат и този петрол излезе на пазара, то със сигурност ще има срив на цената на петрола заради свръхпредлагането.

През октомври петролът записа трети месец със спад на цената си именно заради очакванията за свръхпредлагане - най-вече заради растящият добив на държавите извън ОПЕК+. Самата организация увеличава дибива в опит да си върне позициите на петролните пазари.

Очакванията са, че през 2026 година излишъкът може да превиши с 2 млн. барела дневното търсене. Санкциите могат само да го намалят - до около 1 млн. барела дневно. Това, което спасява пазара от "наводняване" до края на тази година, са слабите запаси, които са формирани в момента, но през следващите месеци ефектът ще бъде вече видим, отбелязат и от Mercuria, един от водещите търговци на петрол, базиран в Женева.