Завръщането на по-евтиния газ не решава индустриалната криза в Европа

Цените на природния газ в Европа спаднаха до невиждани нива от нашествието на Русия в Украйна. Това би трябвало да подкрепи изпитващите затруднения промишлени производители на Стария континент, но може би се случва твърде късно, пише Bloomberg.

Годините на високи разходи опустошиха части от промишленото ядро на Европа и дори най-ниските сезонни цени на газа от 2020 г. насам не са достатъчни, за да се отворят отново затворените заводи. Оцелелите предприятия на континента се сблъскват с много нови проблеми, които само по-евтината енергия не може да реши.

„Ако сте взели решение да преместите производството си другаде или да се преместите в юрисдикция с по-ниски разходи, няма да се върнете автоматично само заради краткосрочни промени в цените на енергията“, казва Раул Рупарел, директор на Центъра за растеж към Boston Consulting Group. „Особено когато има по-широки структурни предизвикателства около европейската конкурентоспособност“, допълва той.

Конкуренцията на САЩ и Китай се засили, като новите мита на президента Доналд Тръмп допълнително отслабиха експортното предимство на Европа по отношение на стоки, вариращи от Porsche 911 до алуминий. Тежките индустрии като стоманодобивната и химическата, които се възползват най-много от по-ниските енергийни разходи, са изправени пред глобален излишък на своите продукти и нарастващи разходи за регулиране на емисиите в страната.

Според главния изпълнителен директор на JPMorgan Chase & Co. Джейми Деймън Европа все още „има истински проблем“ с инвестициите и иновациите.

Цените на газа в Европа се доближават до нивата преди кризата. Графика: Bloomberg LP

Нашествието на Москва в Украйна и последвалото спиране на по-голямата част от доставките по руските газопроводи към Европа доведе до ръст на цените на газа от 20 евро за мегаватчас в началото на 2021 г. до 345 евро през 2022 г. Нарастването на разходите направи региона неконкурентоспособен в глобален мащаб, като принуди промишлени отрасли да преструктурират веригите си за доставки и да коригират дейността си, само за да останат в бизнеса.

В химическата промишленост водещият производител BASF започна през септември 2024 г. да затваря някои от заводите си в Германия, като същевременно увеличи инвестициите си в Китай. През юли Dow Inc. обяви затварянето на три от най-енергоемките си заводи в Европа през следващата година. Въпреки неотдавнашното понижаване на цените на газа компанията заяви, че структурните ѝ предизвикателства са се запазили и са се засилили оттогава.

Миналата седмица Thyssenkrupp Electrical Steel обяви, че временно ще затвори два завода в Германия и Франция, като последният ще възобнови работа само с половината от капацитета си. Компанията обвини за това решение притокът на вносни стоки на цени под средните производствени разходи в Европейския съюз.

Масови фалити

Много компании установиха, че усилията им за намаляване на разходите не са достатъчни. Само в Западна Европа фалитите на компании достигнаха общо 190 449 миналата година, което е най-високият брой за повече от десетилетие, сочат данни на Creditreform, асоциация за защита на кредиторите. Цените на енергията бяха посочени като основна причина за тенденцията.

Загубата на толкова много промишлени потребители означава, че основното търсене в Европа остава слабо дори при сегашните референтни цени на газа от около 27 евро за мегаватчас. Според RBC Capital Markets потреблението е с около 20% по-ниско спрямо нивата преди войната.

Глобалната конкурентоспособност на някои от най-големите икономики в Европа, включително Великобритания и Германия, все още не се е възстановила напълно от кризата и изостава от САЩ и Китай, според класацията на Международния институт за развитие на управлението.

Загубена конкурентоспособност – Великобритания и Германия изгубиха позиции в световните класации от 2021 г. Графика: Bloomberg LP

Това е видимо в индустриалния парк на един час път източно от Мюнхен, където се намират химически производители като Clariant и Westlake Vinnolit.

Дори след спада в цените на газа химическите заводи в Германия работят само на 70% от капацитета си през 2025 г., което е най-ниското ниво за последните 20 години. Производителите все още плащат около три пъти повече от конкурентите си в САЩ казва Тило Розенберг-Зюс, говорител на оператора на обекта InfraServ Gendorf. Те са изправени и пред допълнителни разходи за квоти за въглеродни емисии, които са до пет пъти по-скъпи, отколкото в други страни.

„Важна е не толкова ценовата тенденция във времето, колкото сравнението е с други региони. Това именно е критерият за конкурентоспособност“, отбелязва Розенберг-Зюс.

Производството на химически продукти в Германия продължава да спада. Заводите в момента използват само 70% от инсталирания капацитет. Графика: Bloomberg LP

Повишената зависимост от вноса на втечнен природен газ от чужбина прави този проблем труден за решаване. В началото на тази година втечненият природен газ съставляваше 45% от вноса на ЕС в сравнение с около 20% преди войната.

„Ако малки доставки на природен газ в Европа идват от LNG, като например втечнен природен газ от САЩ, то в повечето случаи цените на природния газ в Европа ще трябва да бъдат по-високи от цените на природния газ в САЩ“, казва Антъни Юен, ръководител на енергийната стратегия в Citigroup.

Това вградено неблагоприятно положение засяга дългосрочните бизнес решения.

„Разликата в цените на енергията със САЩ и Китай остава значителна и е ключов фактор при инвестиционните решения на компаниите в Европа“, коментира Маркус Бейрер, генерален директор на BusinessEurope, браншова асоциация, която представлява индустрията на Стария континент.

Европа промени енергийния си сектор по време на енергийната криза. Графика: Bloomberg LP

Енергийната криза в Европа ускори развитието на възобновяеми енергийни източници, които се превърнаха в алтернатива на електроенергията, произведена от газ.

Комбинираното производство на електроенергия от вятъра и слънчева енергия надмина това от природен газ през 2022 г. и го превиши с почти 50% през миналата година, сочат данни на Международната агенция за енергия. Според прогнозите бързото разрастване ще продължи, тъй като регионът си е поставил за цел да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Все пак винаги ще има дни, в които слънцето не грее или вятърът не духа, което ще остави Европа зависима от вноса на газ и от плащането на цената, която изисква световният пазар, за дълги години напред.

„Цените на газа намаляха и това би трябвало да е положително с течение на времето“, казва Мартин Ратс, глобален стратег по суровините в Morgan Stanley, по време на кръгла маса в Лондон. „Ако сте голям промишлен отрасъл, който консумира много газ, все пак може би ще предпочетете заводите ви да са някъде другаде, тъй като конкурентоспособността на Европа не се е подобрила драстично“, допълва той.