Как Китай изпревари ОПЕК+ като основен фактор за цената на петрола

Общоприетото схващане на пазара на суров петрол е, че Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници начело с Русия (известни заедно като ОПЕК+) до голяма степен определят цената на суровината, като променят нивата на добив, за да постигнат желания резултат.

Това клише беше оспорено през 2025 г. от Китай. Страната използва статута си на най-голям вносител на петрол в света, за да осигури ефективен ценови праг и таван, като увеличава или намалява обема на суровия петрол, който изпраща в резервоарите за съхранение, пише Клайд Ръсел за Ройтерс.

Съкращенията на производството през 2022 г. от ОПЕК+ наистина повишиха цените. Това обаче избледня, след като картелът започна да отменя съкращенията през април тази година.

Сега, изправена пред надвиснал петролен излишък, ОПЕК+ реши да поддържа нивата на производство стабилни през първото тримесечие на 2026 г.

Това оставя Китай да поеме излишъка. Това, което Китай ще направи през 2026 г., е най-голямото неизвестно на пазарите на суров петрол. Други участници на пазара вероятно ще определят своите стратегии в отговор на действията на Пекин.

Китай не публикува информация за своите стратегически или търговски запаси от нефт, което затруднява не само оценката на физическите потоци, но и определянето на това какви политики вероятно ще бъдат следвани. През 2025 г. беше ясно, че Китай купува повече суров петрол, отколкото е необходимо за вътрешно потребление и износ на рафинирани продукти.

Въпреки че страната не публикува данни за запасите си, може да се направи оценка, като се извади производителността на рафинериите от общото количество суров петрол, наличен от вноса и вътрешното производство.

Трябва да се отбележи, че не целият излишен суров петрол вероятно е бил добавен в хранилищата, а част от него е преработена в инсталации, които не са обхванати от официалните данни.

За първите 11 месеца на 2025 г. излишният суров петрол е възлизал на около 980 хил. барела на ден, като се има предвид, че вносът и вътрешното производство общо са били 15,8 млн. барела на ден. Същевременно преработката в рафинерии е 14,82 млн. барела на ден.

Излишъкът се натрупва от март насам и се появи, след като рафинериите намалиха запасите си през януари и февруари. Тогава темповете на преработка надхвърлиха наличния суров петрол с около 30 хил. барела на ден.

Съществува силна корелация между обема на излишния суров петрол и цената на петрола. Китай добавя барели към запасите си, когато цените спадат, и продава, когато цените се покачват. Това беше видно през септември, когато излишният суров петрол спадна до 570 хил. барела на ден, след като достигна 1,1 млн. барела на ден през август.

С понижаването на цените от юни насам китайските рафинерии възобновиха изкупуването на излишен суров петрол, като през ноември се наблюдава излишък от 1,88 млн. барела на ден – най-големият от април насам и в сравнение с 690 хил. през октомври.

Може да се твърди, че потоците към складовете в Китай са основната причина цените на суровия петрол да се фиксират в сравнително тесен диапазон през втората половина на 2025 г. Сортът „Брент“ се задържа на цена около 65 долара за барел.

Ключовият въпрос за 2026 г. е дали Китай ще може да продължи да купува излишен суров петрол, когато цените паднат, като по този начин ефективно осигури долна граница.

Оценките за количеството суров петрол, което Китай вече е складирал, варират от около 1 млрд. до 1,4 млрд. барела. Ако се предположи, че една страна трябва да има 90 дни покритие на вноса, а базовият внос на Китай е около 11 млн. барела на ден, тогава 1 млрд. барела би било достатъчно количество.

Поне 700 млн. барела вероятно са търговски запаси, което предполага стратегически резерв по-близо до 500 млн. барела. Това предполага, че Пекин може да пожелае да добави още около 500 млн. барела петрол към стратегическия си запас.

Китай изгражда повече хранилища, като държавните петролни компании, включително Sinopec и CNOOC, трупат поне 169 млн. барела в 11 обекта през 2025 и 2026 г. Ако приемем, че петролът за съхранение е между 500 и 600 хил. барела на ден, това би довело до добавяне на около 200 млн. барела в рамките на една година.

Ако Пекин продължи да трупа стратегически запаси с тези темпове, това би означавало, че голяма част от прогнозирания излишък от доставки през 2026 г. просто ще отиде в китайските складове.

Ако това се случи, тогава е вероятно цените на суровия петрол отново да се радват на поддържан от Китай праг, но също и на таван, тъй като Китай просто ще намали вноса, ако цените се повишат твърде много.

Разбира се, има редица условности, но историята ни учи, че Китай ще продължи да натрупва запаси през 2026 г. и вероятно и през 2027 г. Ясно е също, че Китай е напълно подготвен да използва потоците от запаси като механизъм за ценообразуване.

Като се има предвид, че морският внос на суров петрол от Китай от около 10 млн. барела на ден е около една четвърт от световния общ морски внос, възможно е политиката на Пекин сега да е най-важният фактор на петролните пазари.