ОПЕК+ обмисля по-голямо увеличение на доставките на петрол заради конфликта в Близкия изток

ОПЕК+ ще разгледа възможностите за по-голямо увеличение на доставките на петрол заради назряващата криза в Близкия изток на фона на ударите по Иран, осъществявани от САЩ и Израел.

Представители на страните членки на картела ще се срещнат в неделя, припомня Bloomberg.

Очаква се групата, водена от Саудитска Арабия и Русия, да възобнови умереното увеличение на добивите от април след тримесечно замразяване на доставките, съобщават делегати. През четвъртото тримесечие на 2025 г. страните производителки увеличиха производството със 137 хил. барела на ден.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в събота, че САЩ и Израел предприемат мащабна операция срещу Иран с цел сваляне на режима на аятолах Али Хаменей и спиране на опитите на страната да се сдобие с ядрено оръжие.

Цените на петрола се покачиха до седеммесечен връх от 73 долара за барел в Лондон в петък, тъй като опасенията относно потенциална атака срещу Иран компенсираха признаците на глобално свръхпредлагане.

През последните дни Саудитска Арабия и някои други производители на петрол, включително Иран, ускориха износа. Рияд, де факто лидер на Организацията на страните износителки на петрол, временно увеличи доставките миналата година на фона на бомбардировките на иранските ядрени съоръжения от САЩ и Израел, осъществени през лятото на 2025 г.

Освен за цените, основните опасения са свързани с Ормузкия проток и евентуалното му затваряне от страна на Иран като ответна мярка заради атаките. През този воден път преминава около една четвърт от световната морска търговия с петрол. Ако Иран блокира достъпа на танкерите, които превозват петрол и газ от Близкия изток до Китай, Европа, САЩ и други големи потребители, прекъсването би предизвикало скок в цените на петрола и потенциално би дестабилизирало световната икономика.

Графика: Bloomberg

Ормузкият проток свързва Персийския залив с Индийския океан, като Иран е разположен в северната му част, а Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Оман са на юг. Ормузкият проток е дълъг почти 161 километра и широк 34 километра в най-тясната си точка. Корабните пътища във всяка посока са широки само две мили. Малката дълбочина на водния път прави корабите уязвими на мини, а близостта на протока до сушата и особено до Иран оставя корабите открити за атаки от брегови ракети или за прихващане от патрулни лодки и хеликоптери.

Повечето доставчици на петрол и газ от Персийския залив нямат друг морски път за износа си. Танкери са превозвали около 16,7 млн. барела суров петрол и кондензат на ден през пролива през 2025 г., според данни, събрани от Bloomberg. Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, ОАЕ и Иран превозват петрол през Ормузкия проток и по-голямата част от техните товари са предназначени за Азия.

Водният път е от решаващо значение и за пазара на втечнен природен газ. Близо една пета от световните доставки на втечнен природен газ – предимно от Катар, са преминали оттам през миналата година.

Може ли Иран наистина да блокира Ормузкия проток?

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, държавите могат да упражняват суверенитет до 12 морски мили от бреговата си линия – по-малко разстояние от най-тясната точка на Ормузкия проток. Те трябва да разрешат „мирно преминаване“ на чуждестранни кораби през тези териториални води и не трябва да възпрепятстват „мирното“ или „транзитно преминаване“ през проливи, използвани за международно корабоплаване. Въпреки че Иран подписа този договор през 1982 г., той не е ратифициран от парламента на страната.

Иранското правителство е заявявало по време на предишни периоди на засилено геополитическо напрежение, че има възможност да наложи морска блокада. То така и никога не изпълни заплахите си да затвори напълно достъпа до пролива – ход, който вероятно би бил посрещнат със силен отговор от западните военноморски сили, които патрулират в района, по-специално от американските.

Иран би могъл да причини сериозни смущения, без нито един от военните му кораби да напусне пристанището. Страната може да напада кораби с малки, бързи патрулни лодки с по-малко въздействие или да атакува танкери с ракети и дронове, така че преминаването през пролива да стане твърде опасно за търговските кораби.

Съвременните кораби са уязвими към заглушаване на сигналите на глобалната система за позициониране – тактика, която все по-често се използва от държавни и недържавни участници по целия свят за нарушаване на корабоплаването. Хиляди кораби претърпяха смущения в и около Ормузкия проток по време на ирано-израелския конфликт миналия юни.

Как смущенията в Ормузкия проток биха повлияли на петролния пазар?

Ако стане опасно за корабите да преминават през пролива, те могат да пътуват само в конвои под защитата на западните военноморски сили. Това би забавило трафика, но не би трябвало да повлияе значително на световните доставки на петрол.

Пълното затваряне на водния път за повече от няколко дни е кошмарен сценарий за енергийните пазари. Старшият анализатор на пазарите на суров петрол от Kpler Ltd. Мую Сю изчислява, че блокирането на Ормузкия проток от Иран само за един ден може да доведе до скок на цените на петрола до 120-150 долара за барел.

Цената на суровия петрол сорт Brent, международният бенчмарк, е средно 66 долара за барел от началото на годината към 20 февруари.

Затварянето на Ормузкия проток бързо би засегнало и икономиката на Иран, тъй като Техеран няма да може да изнася своя петрол. Прекъсването на петролните потоци от Близкия изток би рискувало да разстрои и Китай, най-големият купувач на ирански суров петрол и критичен партньор, който използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да защити Иран от санкции или резолюции на Запада.

Кой разчита най-много на Ормузкия проток?

Саудитска Арабия изнася най-много петрол през водния път. Тя обаче може да отклони доставките, като използва 746-километров тръбопровод, който преминава през кралството до терминал на Червено море, където петролът може да бъде натоварен на кораби за по-нататъшен транспорт. Тръбопроводът Изток-Запад е в състояние да пренася 5 млн. барела суров петрол на ден.

ОАЕ също може да заобиколи Ормузкия проток до известна степен, като се опре на тръбопровод, който минава от нефтените находища до пристанище по протежение на Оманския залив. Тръбопроводът Хабшан-Фуджайра има капацитет да пренася 1,5 млн. барела суров петрол на ден.

Ирак има тръбопровод, който преминава през Турция до средиземноморското крайбрежие и беше отворен отново през миналата година. Съоръжението обаче може да пренася само петрол, изпомпван от находища в северната част на страната, така че почти целият износ на суров петрол от страната се превозва по море от пристанището Басра и преминава през Ормузкия проток. Кувейт, Катар и Бахрейн нямат друг избор, освен да превозват петрола си през този воден път.

Графика: Bloomberg

Как САЩ и съюзниците им реагират на заплахите за корабоплаването в Ормузкия проток?

По време на ирано-иракската война от 1980 до 1988 г. ударите по петролни съоръжения ескалираха, като и двете страни атакуваха търговски кораби в Персийския залив. Това е т.нар. танкерна война. Американският флот прибягна до ескортиране на кувейтски кораби, които превозваха иракски петрол през Персийския залив.

През 2019 г. няколко държави, сред които Великобритания, Саудитска Арабия и Бахрейн, се присъединиха към водена от САЩ коалиция, известна като Международна конструкция за морска сигурност, за да осигурят морските линии в Близкия изток, жизненоважни за превоза на петрол, след серия от атаки срещу кораби и брегови съоръжения. Някои страни членки на коалицията директно обвиниха Иран за атаките.

От края на 2023 г. голяма част от фокуса върху защитата на корабоплаването се измести от Ормузкия проток към южната част на Червено море в отговор на атаките на подкрепяните от Иран бунтовници хути (или хуси) в Йемен. Хутите атакуваха кораби в пролива Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан.

Заради напрежението между САЩ и Иран корабите увеличиха скоростта си през Ормузкия проток, за да сведат до минимум времето, през което са изложени на риск. САЩ съветваха корабите под американски флаг да стоят възможно най-далеч от иранските води, когато плават по водния път. Отделно, американски военен самолет F-35C свали ирански дрон в началото на февруари, докато безпилотният самолет „агресивно се приближи“ до самолетоносача USS Abraham Lincoln с „неясни намерения“, според Централното командване на САЩ.