Китай и Америка спорят за водещата позиция при неограничената енергия

Надпреварата за разработване на търговско приложима енергия чрез термоядрен синтез се разгаря, тъй като научните открития продължават да набират скорост. Години наред се спекулираше, че приложението на тази технология ще достигне търговски мащаби след около 30 години. Но сега изглежда, че това наистина ще се случи, пише Oilprice.

По-рано тази година учени от противоположните страни на света обявиха важен напредък в изследванията и разработките в областта на ядрения синтез. Екип от учени в Русия достигна важен етап в областта на синтеза, като успешно тества високотемпературен свръхпроводник, който би позволил проектирането на токамаци (тороиди за производство на високотемпературна плазма – бел. ред.) да бъде по-евтино и по-ефективно за разработване. В САЩ екип от учени от Принстънската лаборатория по плазмена физика интегрира изкуствен интелект в изследванията на ядрения синтез, за ​​да реши проблема със „закъсненията в изчисленията, които понастоящем възпрепятстват изследванията на енергията от синтез, като интегрира изкуствен интелект с високопроизводителни изчисления“.

Но докато държавите по света инвестират все по-големи ресурси в надпреварата за ядрен синтез със забележителни резултати, надпреварата всъщност се очертава да бъде между САЩ и Китай. Първата и втората по големина икономики в света са натрупали най-много преднина  и са постигнали, може би, най-големите научни пробиви.

Най-добре финансираната компания за термоядрен синтез в САЩ, Commonwealth Fusion Systems, твърди, че нейното устройство за термоядрен синтез ще генерира нетна енергия до 2027 г. Водещата китайска лаборатория по плазмена физика, наречена BEST, също прогнозира, че ще постигне нетна енергия през следващите няколко години.

Китай обаче е настроен да постигне преднина, тъй като двата икономически гиганта възприемат изключително различни подходи към енергийната политика. Докато САЩ се съпротивляват на енергийния преход и залагат повече на петрола при администрацията на Доналд Тръмп, Китай настоява за амбициозна визия за държава, която включва някои от най-големите и успешни експерименти за ядрен синтез в света. Миналото лято Китай вложи 2,1 млрд. долара в нова държавна компания за термоядрен синтез.

„Само тази инвестиция е два пъти и половина по-голяма от годишния бюджет на Министерството на енергетиката на САЩ за термоядрен синтез“, пише New York Times.

Не е случайно, че страните с най-големи икономики в света оглавяват надпреварата за ядрен синтез – експериментите са гигантски по мащаб и изключително скъпи. Въпреки това, редица други страни се опитват да останат конкурентоспособни в разработването на енергийния източник на бъдещето, който по същество би могъл да осигури неограничена чиста енергия, ако се използва в търговски мащаб.

Все по-голям брой частни компании се включват в надпреварата, като някои стартъпи започват да пробиват в разрастващата се област на научните изследвания. Технологичният сектор се ангажира все повече, тъй като нуждата му от осигуряване на енергийни доставки се засилва с разпространението на изкуствения интелект и енергоемките центрове за данни. Някои от най-големите имена в технологичния сектор, включително Бил Гейтс и Сам Алтман, вече подкрепят предприятия за ядрен синтез, а дузина различни стартъпи в тази област са успели да наберат по над 100 млн. долара.

Европейските компании също проявяват силен интерес за присъединяване към революцията в термоядрения синтез и постигат бавен, но стабилен напредък, леко извън светлината на прожекторите, където доминират САЩ и Китай. Сайтът Semafor съобщава, че „Европа всъщност има повече функциониращи лаборатории за термоядрен синтез и по-последователна правителствена подкрепа“. Но полето на стартъпите в областта на ядрения синтез започва да се пренасища и сега времето е от значение.

„На всяка фаза има дарвинистки подбор“, посочва пред Semafor Франческо Скиортино, основател и изпълнителен директор на германската Proxima Fusion. „След като други компании започнат да набират повече от милиард долара, става по-трудно за останалите да се справят“, признава той.