Дронове изпепелиха Уст-Луга, капацитетът за износ на петрол от Русия е намалял с 40%

След атаките с дронове по терминалите в Уст-Луга и Приморск капацитетът за износ на петрол на Русия е намалял с 40%, изчислява Ройтерс. Кадри, разпространени в социалните мрежи, показват мащаба на пораженията в Уст-Луга след ударите в ранните часове на 25 март. Според наблюдатели терминалът на "Новатек" е напълно унищожен, а пожарите са обхванали и поне един петролен танкер от руския "сенчест флот" - Capital.

Има данни, че в атаките по Ленинградска област са използвани и безпилотни самолети, носещи авиационни бомби, а не само ударни дронове. 

Терминалът в Приморск беше атакуван в понеделник (23 март) и пожарът още не може да бъде потушен. Според местни жители димът от горящите поне пет резервоара (от общо 18) се разпростира на 300 км. Терминалът е собственост на "Транснефт".

По-рано през месеца украинските дронове на няколко пъти атакуваха и пристанището в Новоросийск (Черно море). На базата на данни от търговци Ройтерс посочва, че с атаките на дронове, както и със спрения транзит по петролопровода "Дружба", Украйна е намалила капацитета за износ на Русия с около 2 млн. барела на денонощие.

А ударите в Ленинградска област продължават и в сутрешните часове на 26 март има попадения и по резервоари на Киришската рафинерия (КИНЕФ). Местните власти съобщават за 21 свалени дрона. За миналото денонощие са свалени общо към 700 дрона, изчисляват руски анализатори. По данни на Министерството на отбраната на Русия в нощта срещу 26 мартса свалени 125 дрона.

В момента Русия доставя петрол по петролопроводи в Китай, както и тежкия сорт ESPO от терминала в пристанището Козмино. Руският петрол  може да бъде доставян още и през петролопроводи през Беларус, както през още два терминала в Далечния изток.

Цената на руския петрол се вдигна почти двойно след началото на войната в Иран на 28 февруари и свалянето на част от санкциите срещу Русия от страна на САЩ.

Русия подготвя пратка дронове, храни и лекарства за Иран

Русия финализира договори за доставки на дронове, храни и лекарства за Иран, съобщава Financial Times, позовавайки се на свои източници в "западна разузнавателна служба". Според данните двете страни водят разговори за доставките след началото на операцията на САЩ и Израел.

Още в началото на конфликта медийни публикации сочеха, че Русия предава разузнавателни данни на Иран за американските бази, позициите на корабите и самолетите на САЩ в Близкия изток. Вашингтон неглижира тази информация.

Официално Русия признава, че е пратила 13 тона лекарства за Иран през територията на Азербайджан под формата на хуманитарна помощ.

Помолен за коментар, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговаря уклончиво. "Има много фалшиви новини, които циркулират в момента. Едно нещо отговаря на истината - продължаваме нашия диалог с иранските власти", заяви той.

В публикацията на FT се отбелязва още, че на този етап не е ясно какъв вид дронове могат да изпратят руснаците в Иран, но се предполага, че става въпрос за модификацията на Shahed - "Геран - 2".

В своето вечерно обръщение за 1491-ия ден от пълномащабната война в Украйна президентът Володимир Зеленски обаче отбеляза, че вече се вижда и използването на fpv-дронове от иранските военни. Именно тези дронове са най-често използваните на бойното поле в Украйна.

Той допълни, че продължават исканията за помощ, които държавите от Близкия изток отправят към Киев за защита основно от дроновете. Опитът на Украйна не е свързан само със зенитните дронове, а е цялостна система, в която те са интегрирани. Зеленски показа пред британския парламент в началото на месеца какво представлява тази система.

"Украйна предлага взаимно изгодно партньорство - можем да подкрепим тези, които подкрепят нас", допълни Зеленски. Преди дни той също отбеляза, че украинските служби имат "неоспорими доказателства" за сътрудничеството между Иран и Русия, и отново призова за засилване на натиска към Москва.

САЩ обвързват гаранциите си за сигурност с оттеглянето на Украйна от Донбас

САЩ обвързват гаранциите за сигурност, които предоставят на Украйна, с изтеглянето на военните от неокупираните от Русия части от Донецка и Луганска област, каза в интервю за Ройтерс украинският президент Володимир Зеленски. Според него останалите към 6000 кв. км площ в Донецка област са част от гаранциите за сигурността на Украйна и предаването им е заплаха и за Украйна, и за Европа.

През януари украинският президент беше категоричен, че работата по гаранциите е готова и се очакват само подписите и ратификация в Конгреса и Върховната Рада. След последната среща на преговорния екип на Киев с американските представители - Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, обаче коментира, че има още работа за вършене. Един от основните въпроси е как ще реагират САЩ и другите съюзници при повторна атака от страна на Русия.

Зеленски смята още, че Москва се надява САЩ да изгубят интерес към войната в Украйна и да се оттеглят от мирните преговори. Такава опасност действително има, призна още той, визирайки ангажираността на САЩ във войната в Иран.

Иран отказа да преговаря с Уиткоф и Къшнър

Междувременно CNN съобщи, че Иран е отказал да преговаря с Уиткоф и Къшнър - двамата бяха посочени от президента на САЩ Доналд Тръмп като представители на Вашингтон, но реално нямат мандат от Конгреса да водят преговори. Стив Уиткоф е бизнес партньор на Тръмп, с когото често играе голф, а Къшнър е съпруг на дъщерята на американския президент Иванка.

В публикацията на CNN не се сочи причината Техеран да се откаже от преговорите с двамата представители на Белия дом. Но заради този отказ Тръмп съобщи, че в разговорите се включват и ще бъдат водени от държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс.

Стив Уиткоф многократно е посещавал Русия като преговарящ за края на войната в Украйна и дори съветваше руската страна как да представи позициите си, така че да получи подкрепата на Доналд Тръмп. Досега нито Уиткоф, нито Къшнър са били в Украйна.

Русия усилва натиска в Покровското направление

Русия усилва натиска си в Покровското направление, след като бяха изпратени подкрепления, сочат наблюденията на украинския Център за отбранителни стратегии. В сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 25 март се отбелязват 44 бойни сблъсъка в това направление. Интензивни са боевете още и край Костянтинивка и Хуляйполе, където се съобщава за по 17 атаки. Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва, че Русия опитва настъпление по големи части от фронта, макар и в бавно темпо, но това води до големи загуби.

Като цяло има леко забавяне на интензивността на бойните действия. През миналото денонощие са регистрирани 158 атаки спрямо 191 ден по-рано. Русия е извършила 70 въздушни удара с 231 управляеми авиационни бомби, както и 4100 артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места. Използвани са и 9400 fpv-дрона.

Шойгу смята ударите по енергийни обекти за "абсолютно неприемливи"

Бившият министър на отбраната на Русия, а днес секретар на Съвета за сигурност Сергей Шойгу определи ударите по енергийни обекти като "неприемливи". Той направи това в коментар за войната в Иран, но Русия от месеци се опитва да срине украинската енергийна система. По данни на наблюдатели вече няма ТЕЦ или ВЕЦ в страната без поражения след обстрелите с дронове и ракети.

През зимата руските ракети атакуваха масирано и топлоцентралите и оставиха милиони украинци без топлоподаване при температури под -25°С.

"Убеден съм, че използването на жизненонеобходими обекти като инструмент за военен натиск е абсолютно неприемливо", заяви Шойгу, цитиран от ТАСС.

Руските военни наблюдатели съобщават за удари с дронове по цели в Одеска област - пристанището Измаил и в Миколаев, както и други обекти в Запорожката и Сумска област.  Местните власти в Одеска област съобщават за поражения и по енергийни обекти. Преди ден заради активните бомбардировки на енергийни обекти в южните части на Украйна Молдова изключи електропровод с Румъния, за да бъде предпазена системата от срив.

ВВС на Украйна съобщава за изстреляни 153 дрона, от които са свалени 130. Има съобщения за директни попадения на 16 дрона в 11 локации, щетите не се уточняват.

Конфискуваното от Унгария украинско инкасо руши доверието в еврозоната

Конфискуваните от Унгария валута и злато, превозвани от държавната украинска банка "Ощадбанк", са риск за стабилността на еврозоната, смята директорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в писмо до ръководителя на украинската централна банка Андрий Пишний, сочи публикация във Financial Times.

Пишний се обърна към Европейския парламент, ЕЦБ и други европейски институции с искане за становище относно задържания от Будапеща инкасо автомобил, превозващ 40 млн. долара, 35 млн. евро и 9 кг злато от австрийската Raiffeisen Bank към Украйна. Официално задържаните средства са по подозрение за пране на пари.

Унгария обаче освободи първоначално задържаните седмина служители на "Ощадбанк" и самия автомобил, задържайки парите и златото.

Според позицията на ЕЦБ тези действия на Унгария застрашава репутацията на ЕС и доверието във финансовата система на общността. Източници на FT отбелязват, че това се случва в момент, когато европейските институции опитват да насърчат използването на еврото като резервна валута в световен мащаб. Впечатлението, че финансова операция може да бъде блокирана по всяко време на територията на ЕС, усложнява тези амбиции.