Енергийният министър очаква споразумението с "Боташ" да се предоговори до един-два месеца

Министърът на енергетиката Ива Петрова очаква споразумението с турската компания „Боташ“ и параметрите по него да бъдат цялостно предоговорени до един-два месеца в контекста на новите пазарни условия. В момента се водят експертни разговори, каза тя в предаването на БНТ „Говори сега“.

Ива Петрова припомни, че споразумението с „Боташ“ беше сключено в коренно различни условия, когато бяха прекъснати доставките на руски газ за страната и нямаше възможност от друга входна точка да бъдат доставени количества за България. Това споразумение изигра изключителна роля за гарантиране на сигурността на заявките, коментира енергийният министър, цитирана от БТА.

По думите ѝ пазарната среда и условията в момента са променени, така че е напълно нормално партньорите в едно търговско споразумение да разгледат нуждата от изменение на параметри и да намерят решение, балансираното към днешните условия. 

Според Петрова при такива преговори този договор трябва да запази двете ключови ползи за България – гарантиране на сигурността на доставките и възможностите „Булгаргаз“ да се включи активно в развитието на регионалния пазар.

По отношение на българската газопреносна мрежа Петрова подчерта, че тя е една от най-добре свързаните в региона. По думите ѝ, изключително много се работи по повишаването на капацитетите с всички наши съседни страни и се правят големи инвестиции по вертикалните коридори. В тази връзка енергийният министър заяви, че бъргарската инфраструктура има огромен потенциал да бъде използвана за доставки от сигурни източници, които да заместят руските, включително и в контекста на приетия регламент за доставки на руски природен газ, който започва поетапно да влиза в действие, с пълно прекратяване към края на следващата година.

Петрова изрази надежда България да продължи да бъде надежден партньор и да транзитира ресурси за Украйна, Молдова, с перспективи и за Централна Европа.

Що се отнася до проекта за зелен енергиен коридор, който да свърже Грузия, Азербайджан, Турция и България, а оттам и другите страни в региона, енергийният министър съобщи, че той е на фаза предпроектно проучване и на база резултатите от него ще се проведат разговори с Европейската комисия (ЕК) за евентуално финансиране.

ПАВЕЦ „Чаира“ е изключително важно инфраструктурно съоръжение, а разширението му е критичен инфраструктурен проект, защото ще даде възможност да се увеличи обемът за съхранение на енергия и дава гъвкавост по отношение на самата система за съхранение, коментира още Ива Петрова.

По думите ѝ, разширението би дало възможност за по-дълго съхранение на енергия и за повече часове работа, което е наистина нужно на системата към момента с оглед на новите участници - възобновяемите източници, които влизат с доста агресивен мащаб.

България има изключителен потенциал да се позиционира освен като преносна инфраструктура и като системи за съхранение, коментира Петрова. Тя допълни, че страната ни е станала пример по отношение на голямото количеството батерии за съхранение, които са влезли в системата. Според нея вече е видно, че те работят и оптимизират регионалните системи.

Енергийният министър отбеляза, че Националната електрическа компания (НЕК) има по-голямо и амбициозно портфолио от проекти за ПАВЕЦ - още поне 4-5 проекта се разработват и те са наистина нужни в контекста на цялостното развитие и трансформация на енергийните системи. 

Ива Петрова заяви, че от 2022 г. насам са положени много усилия, разработени са сериозно техническите и екологичните аспекти на ПАВЕЦ „Чаира“, така че проектът се осъществява по най-добрите стандарти.

По отношение на сроковете енергийният министър каза, че в момента НЕК се подготвя да кандидатства за съфинансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. В момента се прави актуализация на графика, стойностите, необходимото финансиране, модела за финансиране и след няколко месеца ще може да се даде повече информация за срокове на изпълнение, посочи тя.

Що се отнася до текущите ремонти на ПАВЕЦ „Чаира“, Петрова посочи, че по хидроагрегат 1 работи „Тошиба“ и се очаква той да бъде въведен в експлоатация най-късно в началото на 2028 г. За хидроагрегат 4 в момента се търси оптималното техническо решение.