По-тежки и по-чести суши, наводнения и пожари очакват Европа това лято

Времето в Европа става все по-екстремно. Това лято се очакват по-тежки, по-дълги и по-чести горещи вълни, суши, наводнения и горски пожари, които представляват значителен риск за природата, човешкото здраве и икономиката. Това се посочва в доклад на Европейската агенция за околната среда, публикуван в сряда.

Прогнозата за лятото е „песимистична“ и изисква разширяване на мащаба на стратегиите за адаптация и по-добра подготовка за избягване на най-лошите въздействия на екстремните метеорологични явления, предупреждава агенцията в документа.

С публикуването на доклада агенцията иска да повиши осведомеността сред вземащите решения и обществеността за спешната необходимост от справяне с изменението на климата.

Повече, по-силни и по-дълги горещи вълни

Горещите вълни, които са опасни за човешкото здраве, подобни на тези от 2022 г., стават по-чести, по-дълги и по-интензивни. Особено в Южна Европа може да има повече от 60 летни дни, през които условията са опасни за човешкото здраве, прогнозират от агенцията. Това означава и увеличаване на смъртните случаи и хоспитализациите, освен ако не се вземат мерки за адаптиране.

Горещите вълни са най-смъртоносните екстремни метеорологични явления в Европа и нарастващата уязвимост на европейското население поради застаряването и урбанизацията изисква спешно прилагане на мерки за предотвратяване на загубата на живот, препоръчва се в доклада.

По-чести, екстремни наводнения

Очаква се обилните валежи да се увеличат в по-голямата част от Европа, което ще доведе до ръст на случаите на наводнения, особено в Северозападна и Централна Европа. Рисковете се увеличават и заради продължаващото развитие на заливните територии, което често излага на риск по-уязвимите групи от населението и различна инфраструктура.

Между 1980 и 2021 г. щетите от наводнения възлизат на близо 258 млрд. евро и нарастват средно всяка година с по над 2%, изчисляват от агенцията.

По-чести и тежки засушавания

От 2018 г. повече от половината Европа е засегната от условия на екстремна суша както през зимата, така и през лятото. Сушите през 2022 г. значително намалиха добивите на различни земеделски култури.

Поредната суха зима не предвещава нищо добро за това лято и перспективите са песимистични. Изключително сухата и топла зима доведе до ниска снежна покривка и ниска влажност на почвата, слаби речни потоци и намалено количество на вода в язовирите в по-голямата част от Южна и Западна Европа.

Според дългосрочните климатични прогнози Южна и Централна Европа ще станат още по-сухи и по-горещи през следващите десетилетия, което ще има опустошителни последици за селскостопанския сектор. Общите икономически загуби във всички икономически сектори, свързани със сушите, се очаква да нараснат до края на този век от сегашните 9 млрд. евро годишно до 25 млрд. евро при глобално затопляне от 1,5 градуса по Целзий.

При затопляне с 2 градуса загубите се очаква да се увеличат до 31 млрд. евро, а с 3 градуса – до 45 млрд. евро, според научни сценарии.

По-широко разпространение на горските пожари

Повечето горски пожари в Европа са предизвикани от човешка дейност, но климатичните условия — сухи и горещи периоди със силни ветрове, определят интензивността и въздействието.

Горските пожари засягат до голяма степен Южна Европа, но все повече се разпространяват и из Централна и дори Северна Европа.

Сезонът на горските пожари през 2022 г. беше на второ място сред най-лошите от 2000 г. насам, като засегна над 5 хил. кв.км (два пъти площта на Люксембург). Рекордни площи защитени територии по "Натура 2000" са засегнати от пожари през миналата година.

Съгласно сценария за изменение на климата с високи емисии южната част на Европа, по-специално Иберийският полуостров, ще изпита значително увеличение на броя на дните с висока опасност от пожари. Броят на хората, които живеят близо до дивата природа и са изложени на високи до екстремни нива на опасност от пожар за най-малко 10 дни годишно, ще нарасне с 15 млн. души (24%) при сценария за глобално затопляне с 3 градуса.

Ръст на чувствителните към климата заболявания

Някои видове, пренасящи болести, са широко разпространени в Европа – например кърлежите, които пренасят Лаймска болест, а други са инвазивни, например тигровият комар, който може да пренася треската денга.

По-топлият климат означава, че както ендемичните, така и инвазивните видове могат да се разпространят на север и на по-висока надморска височина, отколкото в миналото. Прогнозите са, че пригодността на климата за тигровия комар ще се увеличи в големи части на Европа, особено в Западна Европа, която може да се превърне в гореща точка за комара до края на века.

Маларията също може да се появи отново в Европа поради широкото присъствие на видовете комари Anopheles, които могат да пренасят болестта. Увеличените валежи и наличието на застояла вода създават повече местообитания за комарите, а по-високите температури увеличават честотата на ухапвания от комари и развитието на паразита Plasmodium, който причинява малария.

Подготовка и адаптация

Подготовката на нашите общества за изменението на климата в Европа се ръководи от политическата рамка на Европейския съюз (ЕС) - основно стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата и Закона на ЕС за климата, както и национални политики.

Всички държави членки на ЕС, плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Турция (страни членки на ЕИП), вече имат въведени национални политики за адаптиране. Агенцията наблюдава планирането и изпълнението на адаптацията.

В доклада се посочва, че трябва да се направи повече, за да се свържат политиките за адаптиране със секторните политики, например относно здравеопазването. Повечето национални политики за адаптиране и здравни стратегии признават въздействието на топлината върху сърдечно-съдовата и дихателната системи, но по-малко от половината покриват преките въздействия на топлината като дехидратация или топлинен удар.

Съществува спешна необходимост от увеличаване на прилагането на мерки за адаптиране – планове за действие за топлина и здраве, увеличаване на броя на зелените и сини пространства (дървета и вода) в градовете, ранни предупреждения за чувствителни към климата инфекциозни заболявания и др.

Спешна адаптация е необходима и за селското стопанство. Земеделските стопани могат да ограничат неблагоприятните въздействия от рисковите температури и засушавания чрез адаптиране на сортовете култури, промяна на датите на сеитба и с променени модели на напояване. Без мерки за адаптация се очаква добивите и доходите на фермите да намалеят в бъдеще.

Прилагането на мерки на практика често се случва на поднационално ниво, поради което ангажиментът на местните и регионалните власти за адаптиране е от решаващо значение, заключава се в доклада.