ЕС бележи най-резкия спад на въглеродните емисии през 2023 г. на фона на стагнацията в икономиката

През 2023 година страните от Европейския съюз (ЕС) намаляват емисиите въглероден диоксид с 8,3% на годишна база и това е най-рязкото годишно намаление в общността, ако изключим пандемичната 2020 година, сочи доклад на Европейската комисия (ЕК), посветен на измененията на климата и ефектите върху околната среда.

Една от причините за това е стагнацията в икономиката - през миналата година европейският брутен вътрешен продукт (БВП) се е повишил само с 0,5 на сто. Освен това обаче енергийната криза, която предизвика войната в Украйна, насърчи и пестенето на енергия и развитието на възобновяемите енергийни ресурси, което също ограничава емисиите.

През 2023 година беше подновено и производството на ядрените централи във Франция след месеци наред на ремонти, а заработиха отново и хидроцентралите. Така делът на ВЕИ в енергийния микс на ЕС вече е 44,7% спрямо 32,5% за изкопаемите горива и 22,8% за ядрената енергия.

Данните сочат, че по отношение на климатичните цели ЕС вече постига 37% намаление на нивата въглероден диоксид спрямо 1990 година. За същия период БВП на ЕС се е повишил с 68 на сто, сочат още данните на ЕК. Нещо повече - делът на икономическия блок в световните емисии се свива до 6,1% спрямо 14,9% през 1990 година.

В световен мащаб обаче ситуацията е различна. През 2023 година глобалните емисии (с изключение на тези от земята и от обработката на земята) достигат 53 млрд. тона, или повишение от 1,9% на годишна база. Основната причина за повишението е транспортът - този сектор е емитирал 301 млн. тона въглероден диоксид, или ръст от 3,7 %. На второ място е индустрията с ръст от 2,9% до 184 млн. тона.

Най-големите замърсители са Китай (784 млн. тона, което е увеличение от 5,2%) и Индия (236 млн. тона, или ръст от 6,1%).

Като цяло през 2024 година има увеличаване на броя на смъртоносните природни бедствия, отчита още докладът. Той е изготвен преди едно от най-тежките наводнения в  Европа през последните години - в Испания и не отразява последствията там. През лятото обаче в много държави в Европа бяха регистрирани горещи вълни - в части от Италия, Франция, Испания, Гърция и Португалия бяха отчетени температурни рекорди от над 40°С. Високите температури провокираха горски пожари, а правителствата предприеха редица мерки за ограничаване на ефектите за населението.

След това, през септември, бурята "Борис" предизвика наводнения.

В последните дни на октомври по средиземноморското крайбрежие на Испания се прояви явлението "дана" - ефект от срещата на студените въздушни течения и топлата морска вода. Това е типично явление в тези части на страната, но тази година ефектът му е засилен, тъй като водите на Средиземно море бяха по-топли от обичайното. Към 1 ноември жертвите на наводнението вече надхвърли 150 души.