Ще постави ли под контрол България управлението на водите си?

България има нужда от по-ефективна инфраструктура за запазване и натрупване на наличните водни ресурси, която да повишат ефикасността на водните системи за напояване, енергетика и питейно-битово снабдяване. Това мнение изрази в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria инж. Петър Димитров, служебен министър на околната среда и водите.

Той подчерта, че бъдещето на водната политика трябва да бъде насочено към ефективно използване на наличните ресурси и внедряване на иновации, които ще помогнат в борбата с недостига на водата. „Свидетели сме на ясно изразено засушаване в последните години и липса на пролетното пълноводие. През последните години нивото на водохранилищата продължава да намалява, а основната причина за недостига на вода е ниската ефективност на ползване на наличните водни обеми. България е изключително бедна на водни ресурси и трябва да се концентрираме върху възстановяването на напоителни системи с нови, ефективни технологии“, съветва Петър Димитров.

Той съобщи, че през юни тази година оттокът на пролетното пълноводие е с 72% по-нисък в сравнение с миналата. И поясни, че основен източник на водни ресурси за страната ни е река Дунав, която съставлява 83% от оттока, но този ресурс не се използва в достатъчна степен.

„За да се преодолее недостига на вода, България трябва да възстанови напоителните системи с нови технологии, които автоматично регулират оттока само когато е необходимо“, посочи министърът. И отбеляза, че в миналото България е била глобален лидер в хидроинженерството и е участвала в изграждането на водната инфраструктура в Северна Африка и Близкия изток.

„България е била лидер в хидромелиорациите не само на европейско, а и на световно ниво. От нас са учили държави като Израел и Северна Африка и останалите страни в Близкия изток. Повечето съоръжения там са построени от български специалисти. Докато при тях хидроинженерството се развиваше от българските традиции в тази област, при нас нещата се подцениха и ние загубихме приемствеността между поколенията“, припомни инж. Димитров.

Той изрази надежда, че в бъдеще „България ще има такава хидроамелиоративна система, каквато е имала през 1986 г.“  По думите му „рано или късно ще стигнем до нова методика за хидроамелиорации, която да отговори на съвременните климатични условия“. Служебният министър отбеляза, че подмяната на инфраструктурата е скъпо начинание, но има и по-евтини подходи като анализ на водопроводната мрежа и намаляване на налягането, които ограничават загубите. За пример даде анализите, които прави „Софийска вода“ за водопреносната система.

Инж. Димитров се надява, че ще се актуализират методите за справяне с наводненията, за да се подготви страната ни за по-интензивни валежи, които ще се засилват с климатичните промени. „Ние не сме подготвени за новите климатични условия и природни бедствия. Инфраструктурата за защита от наводнения е неадекватна, особено в малките населени места, където липсва канализация. Наводненията вече се различават по тип и място – ниските части са защитени, но високите, където има сериозни поражения, страдат от неработещи отводнителни канали“, анализира ситуацията министърът и даде пример с наводнението в Царево, след което вече е оразмерена инфраструктурата, като се използват данни от близкото минало.

Ще вземе ли Плевен ноу-хауто на „Софийска вода“, за да преустанови загубите по водопреносната си система, които са над две трети? Какви инвестиции са необходими за подобряване на инфраструктурата, свързана с водоснабдяване? Ще се възстановят ли напоителните системи у нас, каквито са били през 1986 г.? Как в Мезоамерика, историко-културен регион на северноамериканския континент, който включва южната половина на Мексико, са управлявали водите в древността?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.