Защо намалява водният запас на България

Няколко години има натрупване под нормалните количества на воден ресурс, формиран върху нашата територия, на който основно разчитаме. Този коментар направи проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че язовирите в България са пълни малко над 60%, като нивата са по-ниски от разполагаемите запаси от миналата година. Ученият посочи, че „става изтощаване на водния ни запас в течение на годините“ и това е причината процентите всяка година да са леко надолу.

„През летните месеци не могат да се очакват големи валежи. И докато гражданите, и икономиката трябва да се адаптират към по-ограничен воден ресурс, държавата не може да измери колко вода навлиза в мрежата“, отбеляза проф. Гачев.

По негова оценка при увеличения воден дефицит населени места като София и Пловдив не са застрашени от водни режими, но някои областни центрове, както и изключително малки населени места, са в риск.

Според проф. Гачев данните показват цикличност в климата. По думите му в момента се намираме в един по-сух период, като ефектът на климатичните промени е, че тези сухи периоди ще зачестяват заради промените в атмосферната циркулация, а влагопреносът ще остава встрани от нас в голяма част от времето.

Ученият предупреди, че най-застрашените региони са Северозападна и Североизточна България, части от Северна и Централна България, които са близо до Дунавската равнина. Затова професорът настоява в населени места с много големи водопреносни загуби, като Перник, Шумен, Габрово и Сливен, да се вземат неотложни мерки. Проф. Гачев добави, че от спешни и неотложни мерки имат нужда и малките населени места със собствени водоизточници, тъй като те „страдат най-много от промените в климата“.

„Сегашните климатични промени не водят до значително намаляване на количеството валежи, а до сериозна промяна в тяхното разпределение. Дъждовете могат да са нарядко, но да са по-силни, но когато едно населено място има собствено водохващане с малък капацитет, то не може да се адаптира към новите условия“, обясни той.

Емил Гачев смята, че в България има сериозни проблеми около наблюдението на водите, като голяма част от тях не се отчитат на самия вход в системата, което прави невъзможно да се разберат и точните загуби. „Това е една от първите задачи, които трябва да има държавата – да осигури адекватно измерване на всички водоизточници. Защото иначе няма даже как да инвентаризираме загубите. Тези цифри, за които говорим, те са само на база на това, което е отчетено“, поясни той.

Препоръката на учения е държавата да изготви програма за устойчиво и рационално използване на водните ресурси на страната. „Има нужда от стратегическа дългосрочна програма, която от една страна да подобри инфраструктурата, с насочени инвестиции в най-критичните места, а от друга, да се използват алтернативни водоизточници, включително за малките потребители като домакинства с насочени субсидии за тях“, настоява проф. Гачев. По думите му за изпълнението на проектите ще са необходими и европейски средства.

Ученият съветва да се започне с големите водопроводи и междуселищните мрежи, защото там са основните течове. „Трябва на национално ниво да се определи коя част от инфраструктурата е приоритетна и да се започне колкото се може по-скоро с обновяването“, каза още той.

Проф. Гачев обясни, че освен грижи за горите, минералните води и водоизточниците, България трябва да мисли как да адаптира икономиката си към по-ограничен воден ресурс. Според него сектор като земеделието например трябва да бъде адаптиран към по-сухоустойчиви култури.

Какви краткосрочни и дългосрочни мерки могат да бъдат въведени за съхранение на вода? Къде да се вложат инвестиции в подобряване на водната инфраструктура в България? Как да се адаптират язовирите към практика с устойчиво използване? Какви са рисковете за горите и каква е тяхната климатична и водорегулираща роля може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.