ЕК е спряла процедурата срещу България заради серния диоксид във въздуха

Европейската комисия (ЕК) е стартирала седем наказателни процедури срещу България и е продължила с втория етап от още една процедура през декември 2025 г.

Същевременно комисията е прекратила производството си срещу страната относно стойностите на серен диоксид във въздуха по процедура, образувана през 2009 г., стигнала до Съда на Европейския съюз (ЕС) през 2019 г. Съдът е излязъл с решение на 12 май 2022 г., в което се потвърждава, че пределно допустимите стойности на серен диоксид в югоизточните области на България са системно превишавани в продължение на няколко години след присъединяването ни към ЕС.

След решението на Съда от 2022 г. българските органи са предприели мерки за намаляване на емисиите в югоизточната зона, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. През януари 2023 г. България е променила законодателството си, да за предвиди предаване на данни в реално време.

Проверените данни за качеството на въздуха, докладвани от България, показват, че страната е постигнала съответствие с дневните и почасовите пределно допустими стойности на серен диоксид в три последователни години – 2022 г., 2023 г. и 2024 г.

До България и още 14 държави са изпратени уведомителни писма, т.е. е стартиран първия етап от наказателна процедура, относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки в ЕС.

Съгласно изискванията страните членки трябва да въведат системи за публично счетоводство, които генерират данни на начисляване, необходими за Европейската система от национални и регионални сметки. Това изисква от тях също така да направят всички съответни фискални данни публично достояние, да създадат независими фискални институции и да вземат предвид макрофискалните последици от изменението на климата в годишните и многогодишните бюджетни планове, доколкото е възможно.

Срокът за отговор на писмото е два месеца. Ако отговорът не удовлетворява Брюксел, ще се премине към втори етап на процедурата – изпращането на т.нар. мотивирано становище.

Общо 11 държави, сред които и България, ще получат уведомителни писма относно правилата за за данъчна прозрачност и обмен на информация за криптоактивите, както и за новите правила за обмен на информация относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.

На етап уведомително писмо е и процедура срещу осем държави, една от които България, във връзка с транспонирането на директивата, съгласуваща правилата за обмен на информация, свързана с терористични престъпления, с правилата на ЕС за защита на данните.

България и още 20 държави от ЕС не са въвели в националното си законодателство Директивата относно договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, за да защитят по-добре потребителите, сключили договори за финансови услуги онлайн или по телефона. Директивата изисква въвеждане на „бутон за отказ“, който позволява на потребителите да се откажат от сделката с едно щракване.

Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 19 декември 2025 г.

Общо 23 държави, включително и България, не са въвели изцяло Директивата за договорите за потребителски кредити. Това е трябвало да стане до 20 ноември 2025 г.

Комисията е поискала също така 16 държави, включително България, да се оттеглят от Договора за Енергийната харта.

Договорът за Енергийната харта урежда търговските и инвестиционните отношения в енергийния сектор между договарящите се страни. В съответствие с Договорите търговията и инвестициите попадат в изключителната компетентност на Европейския съюз и държавите членки могат да упражняват тази компетентност само ако Съюзът ги оправомощи за това.

След оттеглянето на Съюза и Евратом от Договора за Енергийната харта съответните държави членки не са получили такова оправомощаване, нито са предприели стъпки за оттегляне от Договора, посочват от ЕК.

ЕК е изпратила също така до България и Австрия мотивирано становище, т.е. се е придвижила на втори етап от наказателната процедура, заради регламента за метана.

Регламентът за метана се отнася до емисиите на метан в секторите на суровия петрол, природния газ и въглищата. Целта му е да подобри измерването и докладването на емисиите на метан в ЕС, да насърчи тяхното намаляване и да увеличи прозрачността в ЕС и в световен мащаб, посочват от ЕК.

София и Виена е трябвало да уведомят Комисията за имената и данните за контакт на своите компетентни органи до 5 февруари 2025 г.