Прагът на глобално затопяне от 1,5 градуса по Целзий може да бъде преминат още през 2030 г.

Светът се приближава опасно близо до прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий, който беше определен за горна граница от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., като предизвиканото от човека затопляне е достигнало 1,37 градуса през 2025 г., съобщава Euronews, цитирайки нов анализ по темата.

Ако емисиите на парникови газове продължат да нарастват с настоящите темпове, границата от 1,5 градуса ще бъде премината около 2030 г., предупреждават в доклад над 70 учени от 56 институции в 17 държави.

Четвъртото издание на „Индикатори за глобално изменение на климата“ (IGCC), публикувано в списание Earth System Science Data, проследява ключовите измервания, които ни казват колко бързо се променя климатът и защо. То рисува ясна картина: Земята се затопля с ускоряващи се темпове, движени почти изцяло от човешката дейност.

„Нашето проучване показва, че емисиите на парникови газове достигат рекордно високо ниво, главно от изгарянето на изкопаеми горива“, коментира д-р Уилям Ламб от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата. „Добрата новина е, че решенията вече са налични. Чрез инвестиране във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и електрификация, правителствата могат да намалят емисиите, като същевременно изградят по-чисти, по-надеждни и по-сигурни енергийни системи“, посочва той.

Въглеродният бюджет, или общото количество въглеродни емисии, което все още може да бъде емитирано при поддържане на затоплянето под 1,5 градуса по Целзий, сега възлиза на едва 130 млрд. тона от началото на 2026 г. При сегашните нива на емисиите това количество ще бъде изчерпано след около три години.

Ограничението от 1,5 градуса е крайъгълният камък на Парижкото споразумение, чиято цел е да предотврати най-катастрофалните последици от климатичната криза.

Глобалните емисии на парникови газове достигнаха рекордните 56,8 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид през 2024 г., главно поради изгарянето на изкопаеми горива. Концентрациите на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и диазотен оксид – са се увеличили от 2019 г. насам.

Докладът също така установява, че енергийният дисбаланс на Земята, или разликата между топлината, влизаща в планетата, и топлината, която излъчва, се е увеличил повече от два пъти през последните десетилетия и сега достига рекордно високо ниво. Това означава, че планетата съхранява топлина по-бързо от всякога.

„Енергийният дисбаланс на Земята нараства бързо, което води до промени във всеки компонент на климатичната система, включително затопляне на океаните и континентите, размразяване на вечната замръзналост, загуба на лед и покачване на морското равнище“, предупреждава д-р Карина фон Шукман от френския изследователски институт Mercator Ocean International.

Учените, които стоят зад доклада, също така алармират за един по-малко видим риск: глобалните данни, използвани за проследяване на тези промени, са застрашени. Съкращенията на финансирането – включително решението на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени глобалната програма за мониторинг на качеството на въздуха на Държавния департамент на САЩ – създават опасни пропуски в доказателствената база, от която зависят климатичната наука и свързаните политики.

„Без това бъдещите оценки ще се правят много по-трудно във време, когато са необходими спешни действия в областта на климата“, предупреждава д-р Крис Смит от Международния институт за приложен системен анализ.