IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Икономическият потенциал на земеделските стопанства у нас е близо четири пъти по-нисък от средния за ЕС

Промените в новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони трябва да надградят системата за управление на риска и на кризите в земеделието

17:08 | 01.11.22 г.
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Въпреки нарастването на средния икономически потенциал на стопанствата в страната той остава по-нисък в сравнение със средното равнище в ЕС. Причините са преобладаващият дял на дребни и малки стопанства, които не повишават своята конкурентоспособност и пазарна ориентация. Наблюдава се отлив на производителите от производства с по-висока добавена стойност като екстензивни култури и животновъдство, както и липса на добра организираност в стопанствата. Това се посочва в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, предоставен на Европейската комисия за последна предварителна оценка и публикуван на сайта на министерство на земеделието.

Изчисленията показват, че икономическият потенциал на българските земеделски стопанства е близо четири пъти по-нисък от средния за ЕС-27. Средният икономически потенциал на земеделските стопанства в България е 6640 евро стандартна продукция (СП) за 2010 г. В периода 2013-2016 г. той нараства и достига 18 787 евро. Увеличение е регистрирано при всички групи стопанства за периода, като при стопанствата с полски култури е 48 760 евро. От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал остават стопанствата с трайни насаждения. Остава изключително нисък икономическият потенциал на смесените животновъдни стопанства.

В анализа за доклада като слабости при малките стопанства експертите посочват по-ниска производителност, по-ниска конкурентоспособност и доходи, физическо и морално остаряло оборудване и механизация на производството, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неефективен мащаб на производството, слаби пазарни позиции и затруднен достъп до пазара.

Една от целите на Стратегическия план е да се подпомогнат доходите на земеделските стопани, за да се приближат към средното равнище на доходи в другите сектори в икономиката. В България доходът от земеделие на зает в сектора е средно около 83% от средното заплащане в икономиката като цяло в периода 2005-2018 г. Макар и с известни колебания, средният нетен доход на стопанство се повишава, но за периода 2007-2016 г. той остава по-нисък в сравнение с някои други държави членки на ЕС.

Стопанствата в България са реализирали най-висок среден доход през 2014 г. – 18 660 лв., главно в резултат на получения висок размер на субсидиите в предходната година, но през следващите години помощта намалява. Въпреки подкрепата след 2014 г. има понижение в равнището на нетния доход, като за 2016 г. този спад е по-чувствителен – 13 386 лв. Причините за недостатъчната доходност трябва да се търсят в преобладаващия дял на продукция с ниска добавена стойност, по-ниска производителност, екстензивно производство, по-ниска ефективност.

Ролята на субсидиите по Общата селска политика (ОСП) ще продължава да е важна за подпомагане на доходите на фермите. Съществува тенденция на намаляване на средната норма на рентабилност на земеделските стопанства със и без субсидии, като във втория случай е в по-голяма степен.

По-ниската доходност в селското стопанство в сравнение със средното равнище на икономиката на страната и с други икономически дейности налага необходимостта от подкрепа на доходите на заетите в сектора, за да се осигури устойчиво развитие на отрасъла и на продоволствената сигурност на страната, да се запази земеделското производство и да се предотврати изтичането на работещи от земеделския сектор.

Анализът на разпределението на подкрепата между бенефициентите в България за периода 2007-2017 г. показва акумулирането на значителни средства от едрите стопански структури и по-малък размер на подкрепа за малките стопанства. Оказва се, че в периода 2007-2017 г. субсидиите в България не са равномерно разпределени, като се вземат предвид средствата и броя на бенефициентите. Известно положителна промяна има между 2014 и 2020 г., която се дължи на мерките в рамките на прилагане на ОСП за по-балансирана подкрепа по типове стопанства. Промените в директните плащания в настоящия програмен период на ОСП, със схеми за подпомагане, насочени към конкретни цели и типове стопанства, водят до положителен резултат и увеличаване на дела на равномерно разпределение до 27% за 2017 г.

Субсидии

От земеделското министерство уверяват, че за постигане на по-справедливо подпомагане в бъдеще за устойчивото развитие на малките и средните стопанства ще продължи използването на възможностите на инструментите на Общата селскостопанска политика.

Очакванията са промените да надградят системата за управление на риска и на кризите в земеделието. Действащата до момента система за управление на риска, включва в себе си инструменти, базирани на държавни помощи. Сега се прилага схема за обезщетение на земеделските стопани при 100% загуба на продукция или на селскостопански животни при природни бедствия.

Фермерите, които имат щети под 100% сега, обаче не подлежат на обезщетение, което ще наложи разработване в посока компенсиране на загуби при щети под 100% при разпределяне на риска между земеделския стопанин и държавата.

В доклада се обръща внимание, че при намаление в броя на специализираните земеделски стопанства, които отглеждат зеленчуци, заради свиването на площите и ниската плътност на животновъдството на единица площ се налага приоритетно да се подкрепят тези сектори.

За преодоляването на разликите се налага помощта да се насочи към земеделски стопанства, които произвеждат зеленчуци, имат трайни насаждения и отглеждат преживни животни.

Европейските очаквания за бъдещи инвестиции в българското земеделие трябва да се изпълнят чрез по-голяма заетост, използване на потенциала на енергийния съюз, кръговата икономика и биоикономиката при опазване на околната среда, се казва още в плана. Като приоритет са изведени научните изследвания и иновациите, които трябва да излязат извън лабораториите и да се насочат към полето и пазарите. Очакванията са за пълно свързване на земеделските стопани и селските области с цифровата икономика.

Той е въведен за финален преглед от службите на Комисията с всички промени след отразяване на получените 405 забележки през май тази година, съобщи пресцентърът на земеделското министерство. Целта на основните изменения са да подобрят качеството на услугите в земеделието, като се вземат предвид възможностите на фондове и програми. Предстои вътрешно съгласуване на документа от Европейската комисия и неговото окончателно одобрение. Стратегическият план по Общата селскостопанска политика (ОСП) обхваща периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

Последна актуализация: 17:08 | 01.11.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Земеделие виж още

Коментари

Финанси виж още