Брюксел се готви за есенна битка за ограничаване на субсидиите за големите ферми

Европейската комисия (ЕК) се опитва да ограничи размера на субсидиите, които всеки фермер може да получи, което я поставя в противоречие с някои страни членки и големи земеделски производители, пише Politico.

Това не е първият (или вторият) път, в който правила, ограничаващи плащанията за големи ферми – наричани на езика на Европейския съюз (ЕС) „таван“ и „дегресивност“, се предлагат от изпълнителната власт в Брюксел.

Предишни опити бяха посрещнати с ожесточена опозиция и дори когато обяви новия план, комисарят по въпросите на земеделието Кристоф Хансен очакваше враждебност. „Знам, че някои държави членки няма да го харесат. Някои региони в ЕС няма да го харесат. Ако трябва обаче да се справяме със същата сума пари и искаме да подкрепим по-добре младите фермери, новите фермери, дребните фермери, е, трябва да вземем това отнякъде“, коментира той пред членовете на Европейския парламент (ЕП) по време на обсъждане на новото предложение за Обща селскостопанска политика.

Преди преговорите, които започват сериозно тази есен със Съвета на ЕС, който представлява 27-те държави членки на блока, медията анализира кои държави ще бъдат най-засегнати от предложените промени през следващия седемгодишен фискален период.

Обща картина

През финансовата 2023 г. 20% от фермите в ЕС са получили 80% от директните плащания. По-голямата част от тези плащания са отделени от производството плащания на база площ, което означава, че земеделските производители получават плащане на хектар, независимо от това какво произвеждат. Това означава, че големите ферми могат да се възползват от огромни плащания.

За да се ограничат тези плащания, новото предложение на ЕС предвижда да позволи на държавите членки да отпускат на земеделските производители средно от 130 до 240 евро на хектар. Никой отделен земеделски производител няма да получава повече от 100 хил. евро годишно под формата на подпомагане на доходите на база площ.

До този праг държавите членки ще трябва постепенно да намаляват размера на парите, изплащани на земеделските производители, в зависимост от сумата (например 25% намаление между 20 хил. и 50 хил. евро или 50% между 50 хил. и 70 хил. евро).

На фронтовата линия

Над 54% от парите, изплатени като необвързани с производството плащания през финансовата 2023 г., са изразходвани за плащания над 20 хил. евро. Това предполага, че над половината от разходите за необвързани с производството плащания биха могли да бъдат обект на ограничение или дегресивно намаляване, ако предложените от Комисията правила бяха в сила по това време.

Този брой нараства до над 85% в Словакия и Чехия. В тези страни големите ферми от 50 хектара или повече представляват над 90% от използваната земеделска площ. В целия ЕС големите ферми обработват около две трети от използваната земеделска площ.

В другия край на спектъра, в Гърция, 90% от парите, изплатени като отделени от производството плащания, са за земеделски производители, които получават под 20 хил. евро. Така че само останалите 10% от изплатените пари биха били изложени на риск от въздействие от новите предложения на Комисията.

Как мярката ще работи на практика

Въпреки че големи части от средствата биха могли да бъдат засегнати от ограничаването и намаляването на плащанията, по-голямата част от земеделските производители в блока няма да бъдат пряко засегнати. Над 90% от земеделските производители в ЕС са получили по-малко от прага от 20 хил. евро необвързани с производството плащания през финансовата 2023 г.

Около 40% от бенефициентите на необвързани с производството плащания в Люксембург и Франция биха могли да усетят затрудненията, ако Комисията приеме новите ограничения. Във всяка друга държава от ЕС този дял е под 25%.

Какво означава това

Новите правила „ще засегнат най-силно онези земеделски производители, които в момента са гръбнакът на европейското производство“, твърди Farm Europe, мозъчен тръст в селскостопанската индустрия. Според организацията предложените правила са просто мярка за намаляване на разходите и не са насочени към действителна справедливост.

Тео Паке, старши служител по политиките за земеделие в Европейското бюро по околна среда, което представлява мрежа от екологични граждански групи, се надява, че това ще бъде първата стъпка към „реално преразпределение“ и евентуално постепенно премахване на подкрепата на база площ, която не е обвързана с никакви резултати.

„Сблъскваме се с много екологични въздействия върху селскостопанския сектор и трябва да се осигурят средства за това. За нас е очевидно откъде трябва да се осигурят парите“, казва той.

Дали предложението ще оцелее след споровете между Съвета, Парламента и Комисията ще стане ясно, когато преговорите започнат след лятото.

Важно е да се отбележи, че данните, използвани в тази статия, са най-новите публично достъпни данни, отнасящи се до финансовата 2023 г., т.е. годината на подаване на заявления по Общата селскостопанска полотика за 2022 г. Това означава, че отделените от производството плащания включват видове плащания, които са съществували по предишната Обща селскостопанска политика и които вече не са актуални, например плащането за екологизиране.

Числата са илюстративни, като се приема, че при следващата Обща селскостопанска политика разпределението на плащанията ще остане подобно на предходните години.